Христо Георгиев

Изпаднах в недоумение, след като прочетох анонимката „ОПРЕДЕЛЕНО… след ,,СПОДЕЛЕНОТО” на Георги Константинов”, пръкнала се някъде в тъмните дебри  на нечие интернет съзнание и пространство. Първата ми асоциация беше с любимия на всинца ни литературен герой на Алеко, който в тъй далечните уж днес  времена заявява своето творческо кредо: „Тури си едно перде на очите (па и няма нужда), па псувай наляво и надясно”.

Недоумявам, как е възможно да се върнат в нашия живот предпещерните времена на пишещия човек! Но въпреки това си мисля, че този наистина бездарен и пошъл текст е полезен, защото появата му дава прекрасна възможност на всеки прочел го да му светне за какво става дума.

Поводът за цялото това анонимно попържане не е само публикацията  „Споделено след писателското събрание” на Георги Константинов, но и изказването му  „Да защитим своя писателски съюз”, което той произнесе на състоялото се наскоро изборно събрание. Ще  цитирам няколко от основните констатации и предложения  на Георги Константинов и с какво им отговаря анонимната „посредственост” на незнайният оплювател. И нека всеки сам реши кой е крив и кой прав!

Георги Константинов за проблемите в СБП: „Не е време за усукани и сладки думи. Не ни трябва нереална позитивност, която усърдно замита следите на тъмни разхищения и творческо бездействие. Време е да покажем писателско достойнство и да изречем тревожната истина: нашата творческа общност е тежко болна. Единственото спасително лекарство е бързата и категорична промяна в живота на нашия съюз.”

Анонимкото отговаря на Георги Константинов: „Ако Вие сте забравили някои моменти от биографията си, повечето Ваши съвременници ги помнят, а не е зле да ги знаят и ония, които не са имали щастието да дишат един и същи въздух с Вас в продължение на десетилетия. Десетилетия, през които кариерата Ви - партийна и творческа - се развиваше непоклатимо ,,нагоре” към ,,светлото бъдеще” на социализма. Предизвикани сме от Вас да припомним някои факти, за да се види, че успешно сте се оттласнали от социалистическото си минало.”

Георги Константинов за проблемите в СБП: „Време е да извадим своята творческа общност от блатото на досегашното срамно статукво - манипулирана изборност, финансова непрозрачност, едва мъждукаща творческа дейност.”

Анонимкото отговаря на Георги Константинов: „Още съвсем млад знаете как да работите за бъдещето си - бяхте удостоен с онова ,,доверие”, което отваряше всички пътища към ,,висините” на социалистическата власт. Станахте член на Бюрото на ЦК на Комсомола и главен редактор на списание ,, Родна реч”. Изведнъж всички забелязаха колко сте талантлив. Поетичният Ви талант стана още по-очевиден след като станахте партиен секретар на Съюза на българските писатели.”

Георги Константинов за проблемите в СБП: „Множество спорове за имоти, жалки наеми и неизвестно къде изчезнали парични средства. Въпроси от рода: как бяха похарчени наскоро - само за няколко месеца - повече от един милион лева, дошли от продажбата на главната сграда на София Прес?

И как сега да оценим писателското участие в ръководството на самата София-Прес? Или да се запитаме: защо бюджетът на СБП не е обсъждан детайлно и приеман с две трети от гласовете на Общо събрание на съюза - както е по устав?

Множество тъмни въпроси звучат - и между нас, и в медиите - за материалното ни състояние.”

Анонимкото отговаря на Георги Константинов: „Партийният Ви възход продължи и след 1989 г., когато станахте Народен представител във Великото Народно събрание от квотата на БСП и продължи когато бяхте назначен за зам.министър на културата в правителството на Жан Виденов. Правителството се провали, но не и Вие - тогава ли напуснахте редиците на партията? Нищо чудно, всички знаем приказката за потъващият кораб и плъховете. Затова пък неудържимата Ви кариера продължи като Главен редактор на списание ,,Пламък”(повече от тридесет години до днес). Това не Ви попречи същевременно да оглавите и българския ПЕН клуб (повече от десет години ) и да поемете ,,трудната” задача сам да обикаляте Европа и света, без да каните поне някой от колегите си да Ви придружи в ,,трудната и отговорна мисия”.

Георги Константинов за проблемите в СБП: „Но мисля, че най-голямата рана кърви в творческото тяло на съюза. Нито една творческа дискусия, нито един преглед на годишната ни литературна продукция от десетина години насам. Почти никаква грижа за нашите издания - вестникът излиза от дъжд на вятър, все още живото списание „Пламък” е оставено само да търси средства за своето оцеляване (от героичните 140 броя на „Пламък” само седем от тях са с финансовата подкрепа на СБП!).”

Анонимкото отговаря на Георги Константинов: „Всъщност, бивайки на тези позиции Вие някога направихте ли нещо добро и полезно (освен за себе си, разбира се) за колегите си, за Съюза на българските писатели, за който сега (когато предстои да се избира председател) толкова много сте се разтревожили, че в ,,Споделеното” обиждате колегите си, че правят ,,махленски изказвания”, ,,нямат писателска визия какво ръководство им е нужно”, ,,Запазват удобен неутралитет мълчейки” (ами нали го изразиха чрез гласуване), че подкрепят ,,диктата на корумпираната посредственост в Съюза” и вещаете на писателите едно ,,безлично бъдеще” (Вие единствен ли сте безличен), ,,масов синдикат без творчески авторитет и обществена роля”.

Георги Константинов за проблемите в СБП: „Всъщност от десетина години насам ние сякаш забравихме, че сме писатели - не говорим на събранията си за своите издания, не посочваме ясно и точно най-добрите си книги, свидетели сме на безпринципни литературни награди, не изричаме с пълен глас своята писателска дума за обществените болежки. Някой трябва да поеме тежкия камък и да направи всичко възможно за извършването на категорична промяна.”

Анонимкото отговаря на Георги Константинов: „Спомняте ли си, г-н Константинов, пиянските Ви любовни изцепки с една и пишеща дама? Те бяха толкова неудържими, че ,,пикът” им се случи в коридорите на хотел ,,Балкантурист” в Плевен. Ако някой друг в онези тоталитарни времена се въргаляше по коридорите на хотела, представяме си какво можеше да му се случи. Но на Вас, партийният секретар на Съюза, не Ви се случи нищо. Нищо не ви се случи и когато излъгахте една жена, че ще се разведете и ще се ожените за нея, но цинично я изоставихте на една гара. И пак на Вас нищо не ви се случи, но на нея за съжаление…. й се случи.”

 Георги Константинов за проблемите в СБП: „В нашето събрание се видя всичко от тъмната картина, ширеща се в цялата страна: наивни опити да се посочи корупцията и яростна съпротива от страна на корумпираните; изборни шмекерлъци (незаконни пълномощни на отсъстващи от залата, гласуване по партийни или други нелитературни съображения и т.н.) и загърбване на творческата мисия на писателя.”

Анонимкото отговаря на Георги Константинов: „А какво да кажем за създадения, (за постигане целта председател на всяка цена) тандем с Вашия кум Никола Инджов, официално огласен в пресата като дългогодишен доносник (ченге) на Държавна сигурност, която знаем вече, добре е плащала за ,,услугите”. Колко ли литературни събратя на Никола Инджов са пострадали без да подозират ченгето в него?  Е, г-н Константинов и г-н Никола Инджов, когато фактите говорят и боговете мълчат! И така, Вие ли можете да бъдете днешното лице (за което говорите до прегракване) на Съюза на българските писатели!”

Георги Константинов за проблемите в СБП: „Трябва най-после да си отворим добре очите, да усетим, че нашата писателска общност загива. Ако не осъществим жизнено необходимата промяна, нас ни очаква съдбата (най-много!) на един безличен, без творчески авторитет и обществена роля, масов синдикат.

Не съм привърженик на призивите, но ще повторя онези свои думи от събранието: АКО НЕ ЗАЩИТИМ СВОЯ ПИСАТЕЛСКИ СЪЮЗ СЕГА, УТРЕ НЯМА ДА ИМА КАКВО ДА ЗАЩИТАВАМЕ!”

Анонимкото отговаря на Георги Константинов: „Не Ви ли стига власт и слава, че и на пределна възраст искате да ръководите Съюза на писателите до ,,края на света”?! Дайте най-после път на младите и неопетнени ваши колеги!”

Жалко, че повдигнатите от Георги Константинов въпроси не станаха повод за една здравословна дискусия, а се стигна до по-горните твърде пошли обвинения към него. Ако и анонимкото е един от „младите и неопетнени колеги”, може би наистина е време Съюзът на писателите да спусне кепенците си.

Но преди това предлагам и той да отговори на един-два въпроса.

Първият е: „Защо Боян Ангелов не се присъедини към декларацията на останалите кандидати за председателския пост да не се допуска гласуване с пълномощни и не определи своето отношение към него?” Не подсказва ли това в чия полза е била подготовката им? Не е късно и той, ако иска, да отговори, макар и сега.

Убеден съм, че ако бяха пуснати в действие подготвените близо 100 пълномощни и нашият първи председател Иван Вазов да участваше в избора  и той щеше да загуби срещу Боян!

Но ледовете се пукат, господа съдебни заседатели…