КАТО ЦВЕТЯТА
КАТО ЦВЕТЯТА
Ти защо си вън? Нали
виждаш как дъждът вали?
Утре ще си болна, дъще.
Скоро се прибирай вкъщи!
Тя изгледа ме. Съзрях
в погледа й много смях:
- Проста работа! И ясна!
Тъй по-бързо ще порасна!
ДНЕС
Нещо аз открих. Треперя
от нечаканата вест:
Утре днес ще бъде вчера!
А какво направих днес?
Бързо! Трябва да играя,
да рисувам, да чета,
да лудувам, най-накрая
трябва бързо да раста.
Иначе ще си отиде
ей така, без интерес,
смръщен, празен и обиден
този хубав, светъл днес.
ВЪПРОС
Защо големите са само
с една професия? Не знам.
Едното е едно - голямо
да се нарича, туй е срам.
А аз след осем съм строител,
до осем хляб и масло ям,
по обед - на Луната жител,
ах, как е интересно там!…
Към четири гася пожари,
до четири… ех ти, режим!
А в шест съм с палави другари -
под повреден мотор лежим.
Заспя ли, качвам се над покрив,
комини чистя важен, строг.
А керемидите са мокри,
а този блок е тъй висок…
Да не говорим, че съм още
аз малък принц в простора син,
че бдя под ябълката нощем,
защото съм си трети син,
че като Пипи съм отдавна -
навличам дългия чорап
и с него влизам в битка славна
и защитавам всеки слаб,
че силата ми е юнашка,
от камък вадя аз вода,
а плачещата Пепеляшка
за мене вече е беда.
И всеки ден така живея,
и няма време за игра.
Но нито за момент не смея
големите да разбера.
ОБЪРКАНО УТРО
Виж, петленце пъстро чишка
в куко рано отзарана,
а разсърдената мишка
гони с боен вик Писана.
Грухчо слага бяла риза,
сякаш правена от пяна,
от дръвчето крава слиза,
цяла нощ от клон люляна.
Шаро шумно кукурига,
вика някого на смяна
и над този свят се вдига
пак Луната позасмяна.
ВЕЧЕ ХОДИ
Нарисува вчера в блокче
Ива две обувки: токче,
връзки, златна катарамка…
Но не сложи Ива рамка.
Сетне блокчето захвърли.
И игра с онези мърли,
двете котенца с мустаци,
не момиченца - юнаци…
Днес потърси Ива блока -
двете котенца захока:
тук го няма, там го няма,
пак ще има свада с мама.
Сетне нещо се досети:
да-а, обувките проклети!
Ех, че мъка я споходи -
блокчето й вече ходи…
МЕТЛАТА СЕ ОПЛАКВА
Аз за миг дори не спирам,
скъпоценности събирам:
две парченца от мозайка,
роклята на майка Зайка,
от закуската трошичка
и перце от волна птичка,
бяла, тъничка прашинка
от лекарство за настинка,
въгленче от влака, дето
по бе гладен от детето,
та поспря на гара лани
хубаво да се нахрани,
бобче, топче, стърготинка,
джобче с копче и стотинка.
Да, за миг дори не спирам,
скъпоценности събирам,
а лопатата устата
ми помага мълчешката.
Ала всички казват: - Ива
тоолкова е работлива!…
Вие, моля, отсъдете
аз ли, тя ли или двете?
ПРОЛЕТНА ГРАДИНА
Инак аз съм си невежа,
но съм страшен обущар…
Взех назаем от строежа
вчера кофа, пълна с вар.
Четката с чудесен косъм
часове наред въртях
и дечица сто и осем
аз обух сред глъч и смях.
Виж, потропват днес с ботушки
и с обувчици край мен
ябълчици, вишни, крушки
в този хубав, ведър ден.
КАЗАХА МИ МИШКИТЕ
Казаха ми мишките:
- Хубави са книжките.
Тази - със лисаните,
с меците, меданите,
с вълците, незваните,
с зайците, недраните,
тази - със шараните,
тях пък, бърбораните,
как ли ще ги хванете,
щом се толкоз каните,
тази - с катераните,
тази - с кикераните,
с грух-грух-грух глиганите,
с враните, непраните…
Но от най-избраните,
дайте ни с котаните,
дайте ни с писаните-
дългомустаканите.
А защо ги искаме?
За да ги изгризкаме!
НА КУКЛИТЕ
Между нас и много честно
ще ви кажа нещо аз:
не е никак интересно
да си в първи клас.
Там учителката наша
нищичко не знае -
сочи „а” и пита всички:
- Тази буквичка коя е?
РИСУНКА
Рисувам едно човече
доста голямо вече,
с очи закачливи,
с ръце пакостливи,
съвсем русокосо,
засмяно и босо,
с биберонче,
в панталонче
и чиста ризка…
Така ми се иска
братче-юначе,
та чак ми се плаче!
ЖЕЛАНИЕ
Нито бързо камионче,
нито лъскава кола -
искам
много
да съм конче,
то е сякаш със крила.
Да препускам без умора
от зори до късен мрак,
да завиждат
всички
хора,
че простора стигам чак.
Не край блока, а в селцето
да закусвам -хруп-хруп-хруп,
после пак в галоп сърцето
да бърбори: туп-туп-туп…
А когато най-щастливо
се завърна аз от път
на едно
детенце,
Ива
нека да ме подарят!
ПРИКАЗКА
Слушах приказка, в която
малък, шестгодишен змей
се подготвял цяло лято
за училището. Е-е-й!
Да чете и пише знае,
смята безпогрешно той,
даже може да те смае
с песни, стихове безброй.
Как успял е, интересно,
та сега света диви?
Отговарям: Много лесно!
Той си има три глави!
КЪДЕ РАСТЕ МЛЯКОТО
Млякото от днес аз знам
къде расте, момчета.
На ливадата. Оттам
как носи го и крета
видях добрата Слава -
най-млечната ни крава.
ПОСПАЛАНКА
Тихо! Вече аз сънувам
как над книгите будувам,
как немирната задача
със „Защо?” ме пак закача,
как рисувам, после пея,
в куп от грижи как живея.
А когато стана - зная,
за отмора ще играя.
ПАРАД
Рано-рано отзарана
би в реката барабана
и събра, сред шум и пяна,
публика една отбрана:
на площада бяха първи
любопитните пъстърви,
целите в сребро и кърви,
надпреварваха се като луди
голи още каракуди -
риба просто да се чуди,
пряко мрежи, пряко куки,
през долове и през чуки
стрелнаха се хищни щуки,
в страшни щормове и бури
носеха се като щури
капитаните костури,
зачервени като чушки
и с червени вече гушки
се клатушкаха кротушки.
Най-накрая, разлюлени
и във празнични премени
дойдоха добрите мрени,
за да видят всички как
стройно-бойно бият крак
на площада тези раци,
тези раци-осмокраци,
осмокраци - баш юнаци.
Почна пъстрият парад.
Но защо вървят назад?
СТРАХЛИВ ЮНАК
Тази вечер звяр най-страшен
зърнах на тавана прашен.
Тръгнал беше той на лов
и за скок бе май готов.
В мрака всичко да личи
светеше си с две очи.
Имаше дори мустак -
може би е той юнак?
Щом дочу обаче лай,
на лова той сложи край.
ГЛАД
Вече с бледа светлина
свети кръглата луна.
Всички готвят се за сън,
само Шаро лае вън.
Нека лае! В този здрач
трябва ни добър пазач.
Но не минал още час,
вече лай не чувам аз.
Дърпам лекото перде -
Шаро нещо май яде.
Свети с бледа светлина
само половин луна.
Шаро, Шаро!… Твоят глад
хвърли в мрак добрия свят.
ЗАЩОТО
Хремаво носле се мръщи,
в блокчето ръка снове -
нарисува Ива вкъщи
къщи точно две.
Между тях голямо цвете
блокчето добро прие -
то от къщиците, двете,
по-високо е.
Питам - смее се окото
дяволито и в захлас:
- По-голямо е, защото
го обичам аз.
ЛУНА
Една голяма жълта пита
над нас в небето нощем скита.
Коя е, зная. Но не знае
коя е Шаро. И я лае.
Такава - дъхава и млечна,
с корица хрускава, далечна.
А Шаро хич не е досаден,
защото май е доста гладен.
ЛЮБОПИТСТВО
Иванчо, хитрото човече,
един път ей така ми рече:
- Да знаеш само колко коня
в колата спят и в пек, и в дъжд.
Как искам аз да ги подгоня
в галоп веднъж нашир и длъж.
Сама устата ми прошушна:
- Това кола е - не конюшна!
Но днес, когато вдигне татко
капака на Москвича син,
ще видя как подремват сладко
и как похапват си… бензин.
АМИ СЕГА?
Тя не беше никак проста
и не щеше мързел:
доста изпоти се Коста -
цял ден връзва възел.
Без инат и без преструвки,
дума без да каже,
върза двете си обувки
много здраво даже.
После вън игра си доста
славно, но набърже.
А сега се чуди Коста
как да ги развърже.
ПРОЛЕТЕН ВЯТЪР
Тъкмо бях урок засричал,
посред този хубав труд,
гледам: вятър се затичал
из нивята като луд.
Виждам: пряспа тук погали
и засвети в миг вода,
там цветче едно запали
като мъничка звезда.
Изкатери се сред глъчка
на клонатите върби,
за да си откъсне пръчка
той за свирка може би.
И лудува - весел, весел,
за усмихната шетня
буди всичко с волна песен
и със сребърна свирня.
ПИНОКИО/БУРАТИНО
Дългоносо,
златокосо,
ходи,
броди
голо, босо,
гледа отвисоко
косо.
Майка няма,
няма татко,
но сирак не е.
Накратко -
то е дървено момче.
Търси златното ключе.
Търси още
и Малвина,
балерина
в дреха синя.
Сигурно ще ги открие,
както в тази книга
вие.
СНЕЖНА ВЕЧЕР
И преди да сме заспали,
Тъй като припада мрак,
мама казва: - На парцали
пак се сипе пухкав сняг.
Питаме се: - Кой тогава,
докато спокойно спим,
вън тъче и изтъкава
от парцалите килим?
ПЪРВОКЛАСНИК
Аз съм вече в първи клас -
паника цари у нас,
че над първата домашна
водя битка ръкопашна.
Пъшка мама, пъшка баба,
че в тетрадката си трябва
да напиша ред ченгели
тънки, средни и дебели.
Щом домашната привърша,
аз потта си ще прибърша,
най-красивия ще взема,
към реката ще поема
и света ще удивя:
с него риба ще ловя.
РАЗКАЗВА ИВА
Всичко в моя блок се смее.
Не че днес разказвам смешка -
да заплаче кой ще смее,
Ива просто няма грешка:
с чер, и жълт, и син молив
свят рисувам насмешлив -
Зайо Байо от Балкана,
хванал за уши Лисана,
мишка, дето във капана
вкарва изведнъж Писана,
баба жаба-жабурана
гълта щърко-щърколана,
и шарана, ах, шарана,
проговорил сред тигана…
С чер, и жълт, и син молив
свят рисувам насмешлив.
Но един въпрос с широка
устна срещу мене прихва:
- Как ще нарисуваш в блока
пате, както се усмихва?
Ще запитате защо?
Просто с човчица е то…
ВЪЛКЪТ
Седем дни не ял и вече
озверен и страховит,
тръгна той и тази вечер
по смълчан от ужас рид.
Въздухът лениво хапе
под овалната луна
и от зъбите му капе
жадна жълта светлина.
Гладно гледа към селцето,
спуща се към него той
и се носи до небето
жален, гладен, страшен вой.
В миг побягва всяка лапка,
а във всеки селски дом
по една червена шапка
потреперва мълчешком.
ПАЛТО
Веднъж на някакъв си бал
попаднал и един писател.
На приказките бил приятел -
за бал той неведнъж мечтал.
Но срещнали го с думи зли:
- Защо си прашен ти, приятел?
Това палто… А си писател!
Добре облечени били.
Усмихнал се сред ругатни
и казал старият писател:
- На пътищата съм приятел,
на всичките ви детски дни.
Напуснал залата унил
и тръгнал към един приятел:
- Ще разбере ли той писател,
макар и мъката си скрил?
Заводът за хартия сам
посрещнал стария писател.
Запитал се като приятел:
- Какво ли мога да му дам?
Свалил си прашното палто
развеселеният писател
и рекъл му така: - Приятел,
хартия направи, че то…
След час под мишница с руло
към следващия си приятел
закрачил старият писател.
В една печатница било -
на млад и пъргав печетар
диктувал мъдрият писател
като на истински приятел,
като на истински другар
как искал някога на бал
да бъде и един писател.
На приказките бил приятел -
за бал той неведнъж мечтал.
Но срещнали го с думи зли:
- Защо си прашен ти, приятел?
Това палто… А си писател!
Добре облечени били.
След час под мишница с руло
закрачил старият писател
към следващия си приятел.
В една шивачница било.
Шивачът бил добър и мил
и като истински приятел
разбрал той тъжния писател:
кроил и шил, кроил и шил…
След час с хартиено палто
и с думи като към приятел
закрачил старият писател,
направил крачки точно сто
и влязъл в залата… Разбрал
той като истински писател,
на приказките стар приятел,
че е завършил онзи бал.
Но имало едно дете
забравено. Като приятел
разбрало стария писател -
захванало се да чете
как искал някога на бал
да бъде и един писател.
на приказките бил приятел -
за бал той неведнъж мечтал.
Но срещнали го с думи зли:
- Защо си прашен ти, приятел?
Това палто… А си писател!
Добре облечени били.
И се зарекло гневно то
пред стария добър писател,
пред своя истински приятел
да не порасне, докато
не изчете това палто.
ЕСЕННО
Високо върху жиците
пред дългия си път
накацали са птиците,
треперят и мълчат.
Обхождат с поглед нивите,
заспалите гори,
в очите им, мъгливите,
тъга сега гори.
Обхождат свойте спомени
за листи и гнезда,
за песните, отронени
под слънце и звезда.
Пред дългото пътуване
далеч, далеч на юг,
ще махнат за сбогуване,
за да се върнат тук.
В небето тихо, ласкаво
ще литнат изведнъж,
по жиците ни бляскаво
ще кацнат капки дъжд.
