Роса Соколова

***
Сънувам къщата и двора.
На татко плашилото -
стопанина на вятъра
и на гроздето.
Грозно и дрипаво.
Без дух
и без дъх,
ала с разперени ръце за прегръдка.

***
Мойта Орловица не е гнездо на орли.
Не е крепост. Връх. Или река.
Орловица е въздишка.
Помня зелени очи, вежди - гайтани, облаци
от ковано сребро.
На мама чапразите.
Днес е шепа пръст, рехава от очакване.
Помня младо момиче, седи на шкарпата.
Тропне с кондури по камъка и не продумва.
Скръцнал прозорец и пак момата на прага.
Бяла невеста с хляб за “Добре дошли,
каматни гости!”
Синя чука и бяла бърчина.
Тук не избързва времето.
И росата не става набързо на скреж.
Тук времето мести с мамини пръсти
деня и нощта
като черни и бели зърна от фасул
по квадратната детска игра.
Нарисувана паяжина.
Тя люлее големия свят.
И в гърдите ми нещо полита.
И се чупи крило на ударен клавиш.
Стъпките чупят съчки. Кой ли ще мине?
Който и да е. Ще нагазя в оная гора. Ще приседна
пак до оная река.
Преди да се палнат стъклата
на къщите под Орловица.
Време е.
Мамо.

***
Страх от изповед. Стара тъга.
Страх от неизказани думи. Страх:
от бодлите на питанките, от очите на чуденки,
от стрелите на погледи в гръб.
От настроения, привидения, голотата на камъка,
Страх от оброчища, сечища, от горяла трева.
От жуженето на оса, скрита в мащерка.
От седем дерета и седем небета с една земя.
От червен тестемел и от жълт мендил.
Даже от паяче в ъгъла.
Страх от гости.
От луди саксии по стръмни первази.
От стръмна изповед.
Страх от страха.
Мамо.

***
Не чакай дъжда.
Свири недоспала любов.
Дъждът вали на сълзи
и се стича
нота по нота…
Като слънчева огърлица
в лъч от дъга.
Невидимо.
И неведомо.
Някой тази нощ
ще разчете мелодията
с целувка.
В очите му е цялата вселена.
Ще бъдеш ли луна?

***
Септември -
вятър и дъжд.
Кал върху суха трева.
Едно разпятие -
думи.
Друго разпятие -
нощи.
Следващо разпятие -
безпътие.
Преди поредното разпятие
ще събера в длан луната
и ще я изпия.
Нощта ще остане без корен.

***
Утре няма да ме има.
Беше тук.
Сега си там.
Тих спомен за зима
ще заключиш
в тайния си храм.
Някой в много тъмни нощи -
и хром,
и сляп,
и глух,
и ням
ще идва в моя сън на гости -
и винаги
ще ме намира там.