Иван Енчев

Живея дните си - неделни и работни -
между класици и връстници мои:
живот ли е?! - Хоро,
смеха на изгреви стаило!
А от високи вехти хоризонти
ме гледат строго Кирил и Методий:
до белите листа - перо.
Небето им мастило.

Достига сянката им - мъдра и голяма -
до извора на вечна и съдбовна песен:
ехти кавал, гора ечи -
балкани и полета пеят!
И греят думите
на Йово Балканджи за Яна.
И зреят в мене плодородни есени:
и буквата до буква кърши рамо -
хорото българско люлеят!..

1975