Марко Антонио Монтес де Ока (Marco Antonio Montes de Oca), мексикански поет и художник, е роден на 3.08.1932 г. в град Мексико. Изучава право и философия в Националния автономен университет в Мексико. След завършването си през 1959 г. сменя различни професии: железар, търговски пътник и др. Председател на Асоциацията на писателите на Мексико (1976-1978). Преподава в университета в Есекс, Англия. Културно аташе на Мексико в Испания (1978-1980). Дебютира с книгата „Руините на нечестивия Вавилон” (1953). Публикувал е редица поетични книги, сред които „Контрапункт на вярата” (1955), „Пред светлината пеят птиците” (1959), „Песни за слънцето, което не изгрява” (1961 ), „Гроздоберът на фокусника” (1965), „Тайни съзвезди” (1976), „В чест на думите” (1979) и др. Пълните му събрани съчинения излизат през 1986, 1992 и 2000 г. Във връзка с книгата му с разкази „Легендарни източници” (1966) Октавио Пас го нарича „основоположник на новата мексиканска поезия”. Съставител на антологии. Освен с литература, се занимава с живопис и скулптура. Оставя „Автобиография” (1967). Носител на редица литературни отличия, сред които Националната награда за литература (1985). Умира от сърдечен удар на 76 г. на 07.02.2009 г. в град Мексико.

Публикации:

Поезия:

ПРЕДИ ДА ПОЧНА ДА ПОМНЯ/ превод: Александър Муратов и Атанас Далчев/ брой 62 май 2014

ДЕВЕТДЕСЕТ ПРОЦЕНТА…/ превод: Георги Ангелов/ брой 64 юли 2014