Петър Василев

ОРИС

Българска орис: от глог на тръни,
от преход - в преход, от яма - в яма…
Подемеш песен - на плач потръгне
и няма свършек, спиране няма.

…че то се помни: турчин ни кълца
и дваж по-страшно сами се клахме;
…че то се знае: не бяхме вълци,
но и човеци кога ли бяхме;
…че то се чува: гарванът грачи
и псета вият на стръв по пладне…

А в черна доба нощни пазачи
на смърт будуват - комат да падне.

Комат да падне…До сетни мощи
слугувай, братко, на тлъсти шии,
че колко има да теглим още,
тепърва, брате, ще се разкрие.

Поете, братко, и тебе виждам
и тебе чувам - зная ти хала:
и ти си мачкан дважди и трижди…
Но стига, братко, думи на халос -
по-тежки думи подбирай, брате,
по-леко вдигай челото горе,
че не случайно Бог ни изпрати
такава орис… Българска орис!

ИЛЮЗИИ

             „Ела последен път на гроба ми
              и разкажи, че моите илюзии
              се сбъднаха така разкошни!”
                                  Цветан Спасов

Какво ти сбъдване, далечен друже,
друже отвъден -
пак писка сова и сее ужас -
какво ти сбъдване?

Пръкна се все пак нещо, предсказано
в битките люти.
Но го подрони дива омраза
и то се срути…

А бяха сладки тези илюзии,
разкошни бяха:
червено цвете, червени блузи,
сигурна стряха.

И хляб за всички - кръгъл и дъхав.
И смях - за всички…
Няма да питам кой те надъха
да паднеш ничком.

Ще кажа само, че хапя устни,
че нямам мира,
щом е възможно така напусто
да се умира.

И все не искам - или не мога -
да проумея
как е възможно така убого
да се живее…

септември, 2009