Калоян Блажев

Освен Херман Хесе едва ли има друг немски писател на ХХ век, който така силно да се е повлиял от творчеството на немските романтици, живели в периода 1780 - 1830 г.
В почти всяко негово произведение се усеща непримиримият и същевременно лиричен дух на автори като Йозеф фон Айхендорф, Фридрих фон Харденберг - Новалис, Клеменс Брентано, Жан - Паул, Е. Т. А. Хофман и Хьолдерлин. Хесе дотолкова възприема идеите на Романтизма, че реалността трябва да бъде опоетизирана и „омагьосана”, че немската литературна критика го определя като един от най-ярките представители на Новоромантизма. Това е течение в немската литература от края на ХІХ и началото на ХХ век, към което спадат и Герхард Хаутман и Райнер - Мария Рилке. Първият биограф на Херман Хесе и негов личен приятел - швейцарецът Хуго Бал, го нарича „последния рицар от блестящите редици на Романтизма”. Немският романтизъм е антитрадиционалистично течение, в което се наблюдава конфликт с бездуховното бюргерство, стремеж към това чрез изкуството и чрез магическо - мистична символика настоящето да бъде направено по - човечно и по- хуманно, а също така чувствата на отделния човек да вземат връх над практичното съзнание на германците. Също като героите от Романтизма героите на Хесе са в конфликт с бруталната реалност. Те са свръхчуствителни индивидуалисти, неприспособими към битието на бездуховността, вървят по свой път, по който разрушителното влияние на времето поставя множество препятствия. Макар и да не намират мечтаното съвършенство в живота, те приключват земния си път с удовлетворението, че са били верни на себе си. Така например героят Ханс Гибенрад от романа на Хесе „Под колелото”, в който авторът изобличава немската училищна система в Кайзерова Германия, завършва живота си, удавяйки се в реката. Макс Демиан от „Демиан” бива убит в Първата Световна Война, а магистърът Йозеф Кнехт от „Играта на стъклени перли” умира при плуване в едно езеро. Също като героите от немския Романтизъм героите на Хесе дълго странстват и се лутат, докато намерят правилния път към духовно и творческо възвисяване и стигнат до Просветлението. То е момент на самоосъзнаване и самоопределение, на духовно проглеждане и прочуване. Всички герои на Херман Хесе получават такива духовни прозрения, след което поемат по „Пътя към себе си”, по който върви и самият автор.
Символиката на Херман Хесе е друг важен момент от връзката му с Романтизма. Достатъчно е да споменем природните картини в „Нарцис и Голдмунд”, друг роман на Хесе. Те символизират красотата на природата и напомнят за описанията от „Из живота на един безделник” на Йозеф фон Айхендорф и на „синьото цвете” на Новалис. „Магическият театър” в романа му „Степния вълк” - това толкова изследвано и оспорвано явление, е изграден подобно на една от приказките на романтика Е.Т.А. Хофман.
Наред със символиката в творбите на Херман Хесе се наблюдава още един аналог с Романтизма - култът към историята като към естествен ход на нещата. Не случайно в романа си „Нарцис и Голдмунд”, публикуван през 1930 г., Хесе създава уникалното явление „поетично извънвремие”, както сам той го нарича. В него се съчетават Средновековието, Романтизмът и Психоанализата. Това придава на романа едно неповторимо очарование. Съвременникът на Хесе, писателят Томас Ман, нарича „Нарцис и Голдмунд” „чудно хубава книга”. Освен в нея авторът избягва от реалността още два пъти - в романите си „Пътуване към Изтока” (1930 г.) и в „Играта на стъклени перли” (1943 г.) - творби, които, макар и останали в известна степен неразбрани от читателите у нас, намират широк отзвук по света, като пацифистки и утопични книги, заклеймяващи войната. Подражанието на Романтизма при Херман Хесе води до създаването на нови идеи и символи, които обогатяват както немската, така и световната литературна съкровищница. Романите му се оценяват високо от всеки читател, който иска да намери себе си.