Калоян Блажев

Бележитият немски писател-хуманист Херман Хесе (1877 - 1962) създава произведения, превърнали се в литературни шедьоври на ХХ век - „Демиан”, „Сидхарта”, „Степният вълк” и „Играта на стъклени перли”. В тях той разкрива идеите си за мир и толерантност между хората, за стремежа към създаване на красота в света, за свободата на личността и нейното право на самоопределение. През 1995 г. у нас за пръв път излезе неговият роман „Нарцис и Голдмунд”, който, макар и дотогава неизвестен у нас, всъщност е едно от най-превежданите му произведения. Романът е публикуван за първи път през 1930 г. в Берлин и очарова читателите най-вече с това, че действието се развива в Средновековието. Авторът разказва за приятелството между духовника Нарцис и скитника-творец Голдмунд, пътешестващ из средновековна Германия. Голдмунд завързва множество любовни връзки, създава склуптури от дърво и в крайна сметка се връща в манастира при Нарцис, където умира. В „Нарцис и Голдмунд” се усеща влиянието на творците от немския Романтизъм - Новалис, Хайнрих фон Клайст, Фридрих дьо ла Мот-Фуке, творили един век по-рано, от които Херман Хесе силно се е повлиял и на които подражава. За да стигне до написването на този роман авторът е проучил огромно количество литература за Средновековието. Тъй като владеел латински и италиански, той е чел в оригинал Бокачо, Петрарка, Ариост, Бандело, Сачети и Фиренцуола. Херман Хесе пише рецензии за „Божествена комедия” на Данте, „Декамерон” на Бокачо, „Кентърбърийски разкази” на Джефри Чосър, а също и за „Песента на нибелунгите” и „Песента на Гудрун”. През 1904 г. написва малка книжка, посветена на Джовани Бокачо и Свети Франциск от Асизи, а през 1919 г. издава друга книжка с рецензирани от него „Истории от Средновековието” - къси разкази, написани от немския монах Цезариус фон Хайстербах. Освен това Хесе се занимава и с изкуството през Средновековието - през 1922 г. рецензира книгата на Макс Пикард „Средновековни фигури от дърво”.
Неоспорим е фактът, че Хесе е познавал отблизо средновековния живот както в културен, така и в духовен план. Всички тези познания той използва, за да създаде своя литературен шедьовър „Нарцис и Голдмунд”. Изследователят на Хесе, американецът Теодор Циолковски смята, че прототипът на Нарцис е средновековният мислител Тома Аквински, а на Голдмунд - поетът Франсоа Вийон.
В Средновековието Хесе вижда духовното единство на Църквата и стремежа към възвишеност и творческо съвършенство на средновековния човек - всичко това той не е могъл да открие във времето, в което пише романа, а именно Германия между двете Световни войни. Средновековието му е предоставяло вдъхновение и творческа свобода. Именно поради това той е осъществил своето творческо „бягство в миналото” към XIV век - времето на развитието на действието на романа.
Ние, съвременните българи, също можем да се учим от Средновековието, още повече защото то е преходна епоха.