Александър Миланов

УТЕХА ЗА ХРИСТО БОТЕВ

И струва ми се по-добре, че
така съдбата те обрече,
та никой гроба ти не знае.
Защото иначе едва ли
сърцето щеше да изтрае
да гледа как са се събрали
край гроба ти другари стари
със еполети и лампази
като сеймени и гавази.
И как от тлъстини горките
загубват дъх,
щом само зърнат стръмнините
към твоя връх.

1972

УПРЕК КЪМ ХРИСТО БОТЕВ

Воеводо, малко рано
тих бял Дунав ти премина.
Трябваше след Сан Стефано
да си поведеш дружина.

Обстановката - спокойна,
няма битки със душмани.
Леле, колко многобройна
щеше четата да стане!

1981

РЕКВИЕМ
             На Аргирис Митропулос

Изглежда, и смъртта не е успяла
да укроти духа ти неспокоен.
Ти често в сънищата ми се втурваш
и ни зажеглят в разговор въпроси,
които търсят отговор от нас.
Разпятие от думи са въпросите
и често пътя им към отговорите
е тежък като пътя към Голгота.
Ти изминаваш този път и мъртъв.
Защото отговор не търсиш
единствено за себе си.
Говориш и пак чувам гласовете
на мъртвите, които в теб живеят.
О, само колко мъртви в теб живееха!
Заради тях ли идваш в моите сънища?
Или като приятел истински
разбираш, че ще ми е страшно трудно
с разпятие от думи да вървя
самичък към Голготата на отговорите.