ПИСМО ДО БЛАГОВЕСТА КАСАБОВА
До: г-жа Благовеста Касабова, писателка и литературоведка,
Относно: Писмо до поета Георги Константинов
09.03.2014 г., София
Уважаема г-жо Касабова,
Благодаря Ви от сърце за изпратеното и до мен Ваше писмо до поета Георги Константинов. Аз не съм член на Съюза на българските писатели и не съм прочел неподписаното изявление на група писатели, което споменавате в писмото си до поета Георги Константинов. Вие сте права, че поетът Георги Константинов с израза си “бабешки брътвежи” по повод споменатото изявление е обидил своите колеги. Хубаво е, че му пишете писмо, в което обръщате внимание на това, че изразът, употребен от него в случая, е оскърбил някои негови колеги. Така той ще може да Ви се извини при лична среща или по електронната поща. Но тези лични неща, според християнското правило, се уточняват и уреждат в лично писмо до човека, срещу когото оскърбената личност има нещо против, и така извинението и помирението се случват насаме, без да е нужно личният въпрос да става достояние на цялата писателска общественост.
Впрочем, това огласяване на писателски становища ми напомня за един положителен пример от електронната страница на Литературния колоквиум “Берлин” (http://www.lcb.de/home/), където под надслов “Преводачески колоквиум(?bersetzercolloquium)” има и “И-мейл форум”, чрез който литературните преводачи от и на немски в целия свят общуват помежду си и си изпращат електронни съобщения, но не да се обвиняват и обиждат един друг, а само за да си помагат.
Смятам, че Съюзът на българските писатели би трябвало да има своя действаща, официална електронна страница с и-мейл форум, за да могат не само авторите да си помагат и да общуват помежду си, но и преводачи от български език по целия свят да могат да се свързват по-лесно с тях по литературни и издателски въпроси (предоставяне на авторски права за превод и публикуване на дадено стихотворение или определена книга, известяване за международни литературни срещи, семинари и четения и т.н.). Но представете си какво мнение би си съставила европейската и световна културна общественост, ако в и-мейл форума на СБП се изпращат електронни съобщения с взаимни обвинения и обиди. Обикновено в такива случаи колегите от Литературния колоквиум “Берлин” единодушно правят предложение да бъде изключен от и-мейл форума всеки колега, който си е позволил непристоен език или становища, които накърняват доброто име, верското равноправие или свободата на съвестта.
Бих искал също да спомена, че фактът, че въпросното изявление на група писатели от СБП е неподписано, също е изключително недопустим признак на неетичност, защото показва липса на смелост и доблест да се застане лично зад заявеното твърдение и да се носи отговорност за него, ако то е невярно и с това е и накърняващо доброто име на упрекваната личност.
Що се отнася до използването на пълномощни за гласуване на отчетно-изборното събрание, такива пълномощни са неправомерни за организации с нестопанска цел, каквато е СБП, защото по този начин може да се извърши злоупотреба с гласовете на упълномощителите - тяхното желание и тяхната воля и съвест могат да бъдат подменени от волята, съвестта и желанието на една единствена личност, която, ако е пристрастна към дадена кандидатура, би могла да използва пълномощните с цел да наложи лично угодна кандидатура и да предреши и манипулира цялото гласуване и избиране.
Доводите, които Вие привеждате против кандидатурата на поета и писателя Георги Константинов за председател на СБП, не са безспорни. Вашата гледна точка е ценна, според мен, с идеята в ръководството на СБП да участват и млади хора, да сътрудничи и по-млада личност, която да “обикаля институции и осигурява средства за рекламиране на съюзната дейност, да създава контакти с полезни за целта лица, ведомства, организации”. Използвам случая и аз да дам свои предложения и доводи, подсетен от Вашите доводи относно личността и качествата на поета Георги Константинов:
1. Не е нужно председателят на СБП лично да “обикаля институции и осигурява средства за рекламиране на съюзната дейност, да създава контакти с полезни за целта лица, ведомства, организации”. Достатъчно е в ръководството да има заместник-председател, секретар или дори назначен координатор, който да извършва тази дейност по поръка на председателя на СБП. Смятам, че
кандидатурата на поета и писателя Георги Константинов е една авторитетна и полезна за СБП кандидатура, защото той се е доказал не само като успешен, великолепен поет и писател, но и като успешен ръководител. Именно на неговата дарба на добър ръководител се дължи успехът на ръководените от него списания “Родна реч” и “Пламък”, които по времето на неговото управление достигнаха рекордни тиражи и изключителен престиж. Освен това писателят Георги Константинов има и ценен и успешен управленски опит като народен представител и заместник-министър на културата през 90-те години. Той, като главен редактор на сп. “Родна реч” през 70-те и 80-те години, познава лично “полезни за целта лица… от друго поколение” - днешните млади интелектуалци на България, на които безкористно е помагал и за чието израстване е съдействал чрез семинарите на сп. “Родна реч”, а и по-късно, като главен редактор на сп. “Пламък”, и които също много добре го познават. Не е въпросът председателят на СБП да се избира само според физическата пъргавина и издръжливостта на
нозете, а да бъде авторитетна личност с дарба да ръководи честно и със справедливост и свободомислие, да има нужния управленски опит. Оттеглянето на кандидатурата в полза на по-млад на години, но не притежаващ нужния авторитет писател отново би спомогнало за обезличаване на СБП, тъй като младият добронамерен, но неопитен председател би станал жертва на задкулисие, което зад гърба му би управлявало СБП по старому.
2. Щях да приема довода Ви за необщителност и високомерие у писателя Георги Константинов за шега, но за жалост виждам, че Вие на сериозно споделяте това твърдение. Не зная дали сте общувала с поета и редактора Георги Константинов по повод осъществяване на литературни проекти, но аз лично имам от своя опит тъкмо противоположни на Вашите впечатления - не е имало случай той да не откликне и да не помогне при молба за съдействие и подкрепа. Нещо повече - понеже Вие сте първи зам.-главен редактор в литературния вестник “Новият Пулс”, използвам случая да спомена, че в началото на 80-те именно Георги Константинов, като главен редактор на сп. “Родна реч”, представи в ‘стария” вестник “Пулс” творби на ученици-сътрудници на сп. “Родна реч”- един жест, който не само показва високото художествено равнище на ръководеното от него списание, но и благородството на Георги Константинов да работи безкористно за доброто на другите. Така че доводите за необщителност и користолюбие се опровергават не само от заглавието и съдържанието на стихосбирката му “Общителен самотник” (1982), но и от неговите дела.
3. Фактът, че писателят Георги Константинов приема издигнатата негова кандидатура за председател на СБП не може да се смята за недостатък на характера му. Тъкмо обратното. Този жест показва, че става дума за силен характер, който не търси да избегне трудностите и отговорностите на една висока и изискваща много усилия и жертви длъжност, а е съгласен да бъде полезен и в днешните най-трудни, усилни времена да допринесе тъкмо за извисяването на СБП подобно на “предшественици от по-старото поколение, създали, укрепили и превели през трудни и сложни времена този Съюз до неговата 100-годишнина и самоотвержено работили на ползу роду”.
4. По същия начин личното приемане на издигането и утвърждаването на кандидатурата на писателя Георги Константинов за почетен председател на Българския ПЕН-клуб не може да се разглежда като недостатък на неговия характер. Имал съм честта и удоволствието да общувам с личности, ръководили
дълги години авторитетни неправителствени организации с нестопанска цел и в България, и в чужбина, които са били предлагани и избирани за почетни председатели, и мога да кажа, че званието “почетен председател” е израз на голямото уважение и духовно съпричастие, което в такива случаи се оказва на
изключително успешни, душевно благородни и достолепни в дейността си ръководители. Не бива да бъде упрекван един писател и ръководител за това, че е приел “цветята на общественото внимание”, ако трябва да употребя израза на поета и писателя Йордан Ковачев.
Да си призная, очаквах през 2014 година да прочета сред разискванията на членовете на СБП предложения за това как на 12 юни в Народния театър “Иван Вазов” по най- достоен начин да бъде отбелязана предстоящата 110-годишнина от рождението на писателя и преводача Атанас Далчев. Вместо това за жалост чета разисквания между писатели, които показват, че СБП е разделен на две враждебно настроени помежду си групи. Струва ми се, че както царство и семейство, разделени против себе си, не могат да устоят, така и писателски съюз, разделен против себе си, не може да устои, ако трябва да перифразирам библейската максима.
Вие знаете, че в Свещеното Писание партизанството е обозначено като плътско, а не като духовно дело. Затова моето желание и молитва е българските писатели да превъзмогнат изкушението на партизанството и да си помагат един на друг с искрено уважение и приятелство, както подобава на духовни труженици, работещи за нравственото усъвършенстване на народа си и за добруването на родината си.
И като става дума за етика и етичност на взаимоотношенията, нека всеки да даде своя принос като се моли на Бога Господ да благослови онези, които са го оскърбили и огорчили, както повелява християнската етика, етиката на Спасителя, на разпнатия и възкръснал жив Изкупител - Христос.
Но ако някой смята, че отвръщането на обидата с обида и поддържането на създадени раздори между български писатели съдейства за доброто име на България и за доброто име на самите писатели, тогава трябва ясно да се каже, че партизанството и в литературата е недостатък, ако ми е позволено да перифразирам по този начин прочутия фрагмент на Далчев за въздържанието в литературата.
Прощавайте за моето пространно писмо, но на мен не ми е безразлична участта на Съюза на българските писатели, един съюз, който дължи своето достолепие не на многобройността на своите членове, а на факта, че в него са членували писатели като Вазов, Антон Страшимиров, Кирил Христов, Йовков, Подвързачов, Константин Константинов, Далчев, Яна Язова, Трифон Кунев, Първан Стефанов, Христо Кацаров, Андрей Германов, Иван Николов и Янаки Петров.
С почитание и приятелски поздрави -
Маргарит Жеков
