Ирина Велева

***

Безсърдечен свят
и безсърдечни хора
пораждат моята злъч
и моята умора.

И ето ме - сама вървя
и студ по устните ми лепне.
В главата - здрач.
В душата - прах.
И ето ме - изчезвам.

А вчера вярвах в този свят.
И вярвах в тези хора.
В главата - светлина.
По устните ми - плам.
Сърцето ми широко бе разтворено.

Мечтая днес за тишина,
за улици безкрайно пусти
и мислено в града на мъртвите вървя.
О, свят, тъй безсърдечен,
недей да ме превръщаш в прах
преди да те напусна.

КАФЕЗ

Отваряш клетката,
но аз още стоя в нея.
Само сърцето ми трепва,
но да литна не смея.

Отваряш кафеза,
но аз съм забравила,
че съм птица.
Но аз да летя не умея.

Почакай! Моля те, научи ме как да живея.

ОЧАКВАНЕ

Докосваш с устни тялото ми.
Нежно шепнеш и чакаш то да разцъфне.
Цвят след цвят.

Шепнеш дълго в тишината.
Тишината зрее и очаква.
Очаква цвят.

ГИЛОТИНАТА НА ВРЕМЕТО

Пътувам във времето,
а то тъгува
и умува,
и не знае.
Само плъзга се по циферблата
и отсича на моето време главата.
Постепенно.
Като невидима гилотина.
А аз вървя към нея. Крача.
Неосъзнато.

***

Живея в петолинието на Тъгата
като записана нота
за минорен тон.
На пианото свири Съдбата.

***

След радостта.
След миговете на върховна близост -
аз прося тишина.
След болката.
След миговете на неистов глад и на вина.
След всяко чувство. Като милост.
Тишина.