Марко Марков

***
На твоите ръце, тъй нежни и наивни,
аз сложих две изящни, звънки гривни.
Сега окови те са, пеят тъжно
мелодии любовни и приспивни.

***
Казвам ти ласкаво, казвам ти страстно:
„Розо, обичам те”. Но тревопасно
може би с теб ще засити глада си.
И справедливо е. И е ужасно.

***
Нищо не искам. Само двата рубина
на твоите устни, преди да замина.
Цената им страшно, любима, расте,
когато за тебе забравя в чужбина.

***
Обичай този ненаситен, влюбен в теб живот,
по-сладък от сълза и по-солен от пот.
Не ще узнаеш той ли те живее или го живееш ти,
но знай, че плод си, който трябва да остави плод.

***
Веднъж, аз помня още, беше в здрач
на рамото ми кацна пъстропер кълвач.
С дърво ме бе объркал, защото носех аз
гнездо, а в него песен, пронизана от плач.

***
Понякога прекрасен жест или гримаса
разкриват колко си красив. Това са
следи, които ще останат. Но помни:
красив бъди, но никога - украса.

***
Пред тебе свличам се на колене -
убива ме това ни „да”, ни „не”,
което твоята усмивка крие.
Кажи две думи - мразя те! - поне.

***
Звънти в гората, тиха и сама,
водата на една добра чешма.
Додето устните на пътник жаден чака,
целува цялата земя.

***
Живея като роб, празнувам като цар.
Като глухар те викам, нападам като звяр.
Но ти от векове, жена, го знаеш:
светът е много млад, светът е страшно стар.

***
Трева уханна днес е твоята коса,
в която лъч се люби с капчица роса.
Люби ме днес, защото чуй, любима -
в тревата росна крачи съскаща коса.

***
Виното, което вчера пих,
днес ме прави мълчалив и тих.
Не от болка то изпито бе, любима,
и от него не избликна стих.

***
Когато тръгваш към неведоми земи,
в торбицата си хляб и сол вземи.
И струйка дим от родния комин. Защото
горчива тя е, ала сладостно дими.

***
Ти море си, а аз - вълна.
Лъч съм аз, а ти - светлина.
Как тогава можеш да бъдеш
само моя, о, моя жена?

***
Живее в мен една тревога -
когато се изправя аз пред бога,
не за любов, за нелюбов ще отговарям
и знам, присъдата ще бъде строга.

***
Борят се в твоите рамене
моето”да” и твоето”не”.
Ако твоето „не” стане „да”,
аз пред теб ще съм на колене.

***
О, как безсрамно, как жестоко ме крадяха
най-вече нощем и под звездна стряха
жените бойки. Но след всяка кражба
аз бях богат, те страшно бедни бяха.

***
Пада вечер над съдби и къщи.
Вятър се разлиства и се мръщи.
А телата онемели се вълнуват
като спомен крехки и могъщи.

***
Мракът жъне сетните лъчи,
този свят след миг ще заличи.
Ала в мен е ясен, топъл ден,
светлина на моите очи.

***
Ще станат прах и сабята, и плаща,
и тялото ти в ризница блестяща.
Но няма ти да разбереш до края,
че тук направеното тук се плаща.

***
По пътя срещнах нашата топола
ограбена и тъжна, грозно гола.
Но светеше край нея есента
от двете букви, пламнали на ствола.

***
Отдели се, о, птицо, от своето ято
и спусни се в сърцето ми, още богато,
пълно с обич, и песен, и гукане топло -
но помни, то е клетка, макар и от злато.

***
От устните ти вино пих в един
вечерен час, прозрачно син.
И вече век сърцето ми горчи -
не беше вино то, а бе пелин.

***
Грозните казват: не е красива
тази, която с теб е щастлива.
Те ще замлъкнат в миг, ако знаят
колко този свят ти отива.

***
Пак целувам плахо тази стройна чаша,
тъжно си припомням всяка ласка наша.
Ако я изпусна, ще се счупи тя -
не за друго аз, за спомена се плаша.

***
По-тъжна участ аз не зная досега -
на своето богатство си слуга,
а аз на бедността единствено слугувам
и страдам светло от любов и от тъга.

***
Понякога, о, боже, си мечтая
да имам ключове от ада и от рая.
Но сетне казвам си: какво ще правя,
когато и за мене дойде края?…

***
Светът е приказка, животът я разказва
От майчината пазва до майчината пазва.
Но аз наистина не знам, любима,
защо доброто най-накрая се наказва.

***
Аз съм хвойна. Нисък, дъхав храст.
На пръстта планинска аз съм страст.
Не увяхвам, за да ви докажа,
че над върховете имам власт.

***
Веднъж умрях. И срещнах там човека,
осеял с тръни моята пътека.
Той тръни пак садеше, мили боже,
с ръка усърдна, ласкава и лека.

***
Бях камък горд, от слънце осиян,
днес пясък съм от тебе ситно смлян,
а ти отново с мен играеш си, любима,
и замъци строиш с невинна длан.

***
Както на своя прозорец бе сложила лакът,
тихо придойде, тихо обгърна те мракът.
Ярка звезда си сега. Побързай, любима,
моите сънища вече не могат да чакат.

***
От глина черна пак извайва амфора грънчарят.
Пак пръстите му ласкаво и нежно парят.
Защото знае той: ще я целуват жадно
с еднаква ласка просякът и царят.

***
Настъпи пролетта, когато навън валеше пухкав сняг,
защото ти, любов, прекрачи самотния ми, тъжен праг.
Но днес страхливо потрепервам, от смътна мисъл осенен:
ще дойде зимата, когато бушува пролетния злак.

***
Нито е странно, нито е чудно:
даже когато спя непробудно
тя в мен е, живее в сърцето, което
пърха в гърдите ми пеперудно.

***
В прозрачна, тиха утрин вън славеят опитва
да пее нова песен,по-светла от молитва.
Аз искам да узная как я сътворява,
но приближа ли го, той сепва се и литва.

***
Кристално беше утрото подобно поглед на една
едва събудена, ласкана цяла нощ жена.
Но ти, приятелю, го счупи с тежка дума
и кървава е вече неговата светлина.

***
Лежиш в тревата трепетна и гола,
понесла плахо на луната ореола,
тъй силна в своята безпомощност велика,
тъй слаба в силата, гърдите ми пробола.

***
Сред ковачница, в която стене здрач и се мъгли,
златен ключ със страст и болка изкови и закали,
отключи сърцето мое, в него тих и нежен влез,
после в своето сърце ключа топъл захвърли.

***
Среднощен дъжд, потаен дъжд,
завиждам ти, не си могъщ,
а пак в съня на моята любима
простенваш като влюбен мъж.

***
Напукан, черен, грозен под свъсен небосклон,
провесен мързеливо край хладния бетон,
улукът три сезона безпомощно мълчи,
ала напролет дава на всички птици тон.

***
Ударят ли те злобно, отвърни
на удара достойно, но помни:
удариш ли без повод и причина,
ще те болят и двете ти страни.

***
Печална, тънка птица сърцето ми гребе,
изхвърля всичко скъпо и пълни го с небе.
Когато най-накрая там нищо не остане,
сред него ритуално тя теб ще погребе.

***
Един съвет - от хитрия търговец се пази.
Нима не виждаш как се гъне и пълзи
като гъсеница, как мами като пеперуда
и как купува и продава твоите сълзи.

***
Обичах някога една вдовица.
По-весела бе тя дори от птица,
но в мен да литне не успя. Тежеше
на пръстена й златната искрица.

***
И теб ще оплени ръждата всемогъща,
перо, поскърцващо сред тази тиха къща.
Но песента, която ти записа,
подобно светлина все някой ще прегръща.

***
Живее в теб и мен една печална тайна
и всеки божи ден тя става по-безкрайна.
Така през този свят животът ни ще мине:
за теб ще съм незнаен, за мен ще си незнайна.

***
Майката, която всички нас ни ражда,
носи име просто и велико: жажда.
Щом й измениме, тя прераства в алчност,
ласкаво ни мами, тихо ни изражда.

***
Дръвче бе ти, загледано далече,
но друг с коварна брадва те отсече
и пламна ти в домашното огнище,
а аз със спомена се топля вече.

***
По пътя стар от теб до мен
капан заложих в тъжен ден.
В капана птица днес се хвана -
един твой поглед удивен.

***
Живея от години без душа,
в градини сини с друга се теша,
горчиво вино и ракия пия -
така и тялото ще разруша.

***
Тъй както крачиш през позор и слава,
помни, че някой теб те наблюдава
и не пропуща нито миг. Със слава и позор
той всяка твоя стъпка награждава.

***
В една сълза сърцето успя да побере
май всичко, за което се кани да умре.
Ала щурчето в него звънти и пресушава
на златната сълза соленото море.

***
Две думи най-накрая и за този лист.
Дръвче е бил под звънка, птича вис
и чака ти да го възпееш, друже.
Ако не можеш, остави го чист.

***
Аз песен пея за живот и смърт,
извира тя от болната ми гръд.
Сред нея спираш изумен, разбрал едва сега,
че песента е също кръстопът.

***
Спечеленото до петак загубих днес.
Но днес аз пак съм по-богат от Крез,
защото даже дрехата си пропилях,
ала запазих чиста свойта чест.

***
Моите сънища…Като пръст сиви
или цветни, невероятно красиви.
Как жадно ги чакам, защото в тях
моите близки са все още живи.

***
Не за нас в този час изведнъж
рукна тихият пролетен дъжд,
а за цветчето, което небето
бе посяло в морето от ръж.

***
Нося своето име всяка нощ, всеки ден,
подгизнал от мрак, от лъч просветлен,
но в мен неизменно чука въпроса:
- А ако още не съм роден?…

***
Над цветче и лист играеш лудо,
нежна и прекрасна пеперудо,
ала щом те хвана в дръзка длан,
изведнъж преставаш да си чудо!