Никола Иванов

В българската литература за деца освен Дядо Пънч /Панчо Панчев/ има и Дядо Трак. Това е литературният псевдоним на автора от Габрово Христо Мандев. Той дебютира в българската детска литература необичайно късно през 2006 година с две книги - „Книжка с приказки” и „Стихчета за любимите деца”. Освен тях Христо Мандев е автор и на книгите „Гатанки” и стихосбирките с поезия за деца „На ранина”, „Заврънгачки”, „Време за игри” и три книжки със стихове с картинки за оцветяване: „Слънчево хорце”, „Мечешки работи” и „Лакоми юнаци”. Последната му книжка е „Дядо Трак”.
„Книжка с приказки” съдържа двадесетина кратки приказки, в които Христо Мандев е успял на по една страница да изпрати посланията си към малките читатели, чрез които те да направят своите изводи и поуки. В „Братчетата по вода” братчетата са поточета и когато се вливат се превръщат в пенлива рекичка. Неусетно авторът внушава мисълта, че обединението прави силата, защото това, което не могат да постигнат отделните поточета, могат да сторят обединени в рекичката. По естествен път си припомняме за Кубратовия сноп от пръчки. В „Гърбавото мостче” мостът е символ на единението между хората. В „Еленчето Тошко” отново става дума за взаимопомощта.
Приказките в сборника са писани в чужбина и носталгията е повлияла за универсалността на посланията. Независимо в коя държава е Дядо Коледа, навсякъде по света той е добрият старец с подаръците. И е очакван с трепет, нетърпение и надежда от децата. В „Защо рибките немеят” освен посланието, че когато са обединени, хората по-успешно се справят и преодоляват житейските трудности и опасности, се откроява изводът от края на приказката: „Ако не можеш добро на хората да правиш, поне замълчи завинаги.” И последното изречение от творбата: „А хората са запомнили и до днес разправят за мъдрите слова на Добрия старец, че ако не можеш добро на човека да сториш, зло не му прави!”
Герои в приказките на Христо Мандев са Калинка и Снежанка, Лебедът вълшебник, Мравката и Просеното зрънце, Омайното цвете, Орелът и Водното конче, Бухалът и Светулката. Всички приказки ненатрапчиво възпитават малчуганите в любов, честност, морал, етичност, които са изконни за човека. Силна е майчината любов в „Най-горчивите сълзи”, но в приказката става дума и за добрите хора въобще. Такива са осиновителите на Розинка в „Най-розовото щастие”.
Почти всички приказки на Христо Мандев в основата си са автобиографични. В „Малката дивачка” персонажи са самият Дядо Трак и внучката Деси и се откроява аналогията между дървото и детето. Редица от приказките в книжката са със силен екологичен привкус, защото възпитават в преклонение пред природата, нейното значение за човека, който трябва да я обича и пази като родна майка. Децата ще усетят и разграничат Доброто от злото и сами ще изберат позициите си.
Приказките на Христо Мандев завършват оптимистично, но в никакъв случай сладникаво, защото пътят до Доброто е труден, изпълнен с изпитания и са нужни усилия на героите, за да го достигнат. Бих откроил и приказката в стихове „Най-щастливата усмивка”, защото това е труден жанр, а Христо Мандев се е справил успешно.
Втората книга с приказки за деца на Христо Мандев е „На ранина”. Тези му творби са кратки и естествени. В „Орех с маслинка” става дума за взаимопомощта и съпричастието към изпадналите в беда хора по света. Хуманизмът е в основата на тази приказка и се изразява в помощта на лекарите, които помагат на пострадалите от земетресението в чужбина. В „Розовото момиче на дядо” шипката се превръща в красива роза. В „Играта на тръстиките” авторът ни убеждава, че най-важно е сърцето, чувствителността, добротата. В приказката в стихове „Най-щастливата усмивка” се убеждаваме, че най-силно радва и удовлетворява постигнатото със собствен труд и усилия. В книгата има и „екологични” приказки като „Горските тревички”, които ненатрапчиво призовават и възпитават децата да опазват природата, защото тя е майка на всички нас.
Реални събития по света стават повод за написването на някои от приказките за деца на Христо Мандев. Сътворени са с много любов към децата и това се усеща във всички творби на този автор. Хубаво е, че е успял да преодолее директните поучения, а посланията му са опосредствани чрез художествено пресъздаване. Метафоричните внушения са съобразени с интелектуалните възможности на малките читатели, което ги прави достъпни и позволява децата сами да достигнат до посланията, развива въображението им, възпитава ги без дразнеща дидактика в доброта, отговорност, хуманизъм и други важни добродетели.
Самият Христо Мандев е планинар, активен турист, учител и възпитател на скаути, природозащитник. Затова неговите приказки населяват дървета, птици, цветя, горски животни и т.н. Дърветата израстват и възвисяват ръст пред очите ни, птиците извиват радостни, понякога тревожни и тъжни трели, приказките са колоритни, лъхат на чистота и свежест. До поуките се достига по естествен път. Метафорите са лесно откриваеми, разгадаеми и понятни за малките читатели, което улеснява и предразполага малчуганите да дадат воля на въображението си и да го развиват, да откриват художеството.
В „Приказният исполин” децата могат да достигнат до посланието, че силният тираничен и жесток властник рано или късно получава заслуженото. Нова година е оприличена на принцеса или фея, която дарява децата и възрастните за добрините, които са сторили. Храбрият врабец от едноименната приказка постига желаното с труд, усилия и дързост. „Кой носи вината” е вариант на пословицата „Я камилата, я камиларят”, но вече във вариант, че в последна сметка победата принадлежи на доброто.
Героите в приказките на Христо Мандев носят хубави български типични имена. Умалителните Златинка, Трепетлинка имат и художествен привкус.
В приказките на Христо Мандев няма Хали, Змейове и подобни фантастични персонажи. Те са преди всичко със земни сюжети, свързани с ежедневния живот на децата и възрастните, но са одухотворени от чисти пориви, които въздействат върху детската чувствителност и въображение. Битът носи радост, когато е одухотворен, се убеждаваме от приказките на този автор. В неговите приказки ежедневно битовото става приказно, защото авторът успешно го възвисява. И нещо много важно - сюжетите са лично негови.

Най-сериозните творчески постижения на Христо Мандев са в поезията за деца. Осем са книжките с поезия на този автор. Първата е „Стихчета за любимите деца” /2006г./. Макар че творбите му са биографични, лично преживени, всекидневието е опоетизирано. Авторът не прибягва до сложни изразни средства, към усложнена метафоричност, несъобразена с интелектуалния и художествен опит на малките читатели, защото е осъзнал най-важното: стиховете за деца трябва да са съобразени с възможностите на децата за общуване с творбата, за да им въздейства. Ето какво е за автора родината:

За мене какво е родина:
страната с небето най-синьо;
със равни далечни простори,
где българи сладко говорят;
с планински скалисти върхари,
где слънце гальовно ме жари;
с реки, езера и морето,
на изток що нежно просветва;
със ниви, гори и градини,
несетно где детството мина -
земята, що хубост е скрила
и обич на майчица мила.
                        („Какво е родина”)

Родината е азбуката, на която пишем и четем, майчиният език, на който сме проговорили и говорим („Буквите”). Христо Мандев е намерил подходящо визуално описание, соътветно на всяка буква от родната азбука от „а” до „я”. Ето например:

Предпоследна буква ю е -
топла е като южняк.
Сякаш че юнак от нула
о направил е със крак.

Много от стихотворенията са посветени на родната природа. Авторът е главният герой в творбите. Дядо Трак майстори къщички за птици и други добрини. В „Цифрите” е открил визуалното им съответствие за лесно запомняне:

Втората е цифра ДВЕ -
гъвкава, красива - шик.
С фигура на пате е -
лош успех за ученик.

В първия цикъл „Небивалици” от втората стихосбирка за деца „Заврънгачки”(2010) образно и оригинално са обрисувани и изобразени животните - зайчето е с потури, патето е с каскет, пилето е на кокили, рибката е с китара, козлето е със забрадка, то е „скокле” и т.н. Художественото въображение на автора е проявено интересно и оригинално. В „Пчеличката Жужи” става дума за трудолюбието, защото всеки трябва да заслужи благата. И кукувичето от едноименното стихотворение е характеризирано с добро. Хубаво стихотворение е „Славейче”:

Птиче мило сладкогласдно,
твойта песен в утро ясно
как ме сладостно омая,
че се чудя и гадая -
дребничко си, сиво, свито,
а така си гласовито.

В цикъла „Гатанки” творбите са предимно четиристишни. (Тук е мястото да отбележим и книжката „Азбучно герданче” с гатанки за буквите в четиристишия). Личният поглед на автора е в основата на подходящото изображение на персонажите - котката, кравата, щурецът, игленикът, комарът, славеят, гургулицата, жабата, светулката, хвърчилото. Ще илюстрирам с дъгата:

Слънчев лъч след дъжд просветна
и картинка многоцветна
нарисува за децата.
Ето я, блести… дъгата.

В третия цикъл от стихосбирката „Игри без край” стихотворението „Есенно” завършва по въздействащ начин:

Отново ще свири на воля
Щурчо със свойта цигулка,
а Врабчо ще скача доволен
в шумните клони на бука.

Хубаво и красиво стихотворение е „Коледна шейна”:

Виторогите елени
край елхичките зелени
плъзгат пълната шейна,
леят звън и светлина.

„Горска вечеринка” прилича на организацията на истински музикален концерт, само че с участници горските обитатели. Темата продължава и в „Танцова забава”. Стиховете са музикални, игриви, сякаш слушаме истински концерт и си го представяме във въображението по образен художествен начин. В забавленията участват всички горски обитатели. Красиво завършва „Идва пролет”:

Синя теменужка
търси си другарче,
на синчеца дружка
и на минзухарче.

„Дендрариум” има познавателна стойност. В „Сезони” от стихосбирката „Време за игри” /2011/ всеки годишен сезон е изобразен със специфичната си красота, а в края на творбата авторът е синтезирал в по един стих своеобразието на всяко от четирите годишни времена:

пролетта - със птичи песни,
лятото - с игри чудесни,
есен плодовете дава,
зима - снежната забава.

Катеричката е оприличена на акробат. Авторът осмива незлобливо недостатъците на героите си - мърморковците, мързеливците, пакостниците. Предпочита да им се присмее, да ги укори чрез иронията, за да се поправят. В този смисъл негов основен съюзник често става хуморът.
Много динамика, възбуда, настроение, удоволствие струи от „Сняг вали”:

- По пързалки всеки ден -
палави, честити,
слушайте ме, хайде с мен,
спускайте шейните!

Красиво е „Изворче”:

Скрито под снега
изворче бълбука,
чуйте го сега -
някъде е тука,

сладичко звъни
сякаш песен пее -
пита в тия дни
топлото къде е.

Както и „Покана”. Всички детски книжки на Христо Мандев са подходящо илюстрирани от художника Никола Попов. Двамата са художествени съмишленици и успешен творчески тандем. Оригинално, струва ми се, е хрумването за трите поетични книжки на Христо Мандев за оцветяване с картинки - „Слънчево хорце”, „Мечешки работи” и „Лакоми юнаци”. Ще илюстрирам със „Слънчева картинка”:

Ех, че весела картина
се е ширнала в Балкана -
вижте, златно слънце мина,
та зелено всичко стана;

или пък „Птича двойка”:

По-голямото е светло -
алена си има гушка
и главата му е цветна,
пей, а другото го слушка.

Стиховете подсказват цветовете и колорита, които трябва да използват и постигнат децата при оцветяването на рисунките-илюстрации. В съчетанието между слово и четка се развиват художествените дарби на малчуганите. Стиховете само подсказват цветовете, а децата сами могат да избират оцветяването съобразно собственото си въображение. Целта е да се предаде поетичният и изобразителен художествен опит на авторите на малките читатели. В „Лакоми юнаци” разходката на Мечо и Зайо е съпроводена с множество вълнуващи картини, а поуката е в самия край на творбата.
Най-зрялата книжка с поезия за деца на Христо Мандев е „Закачалки, залъгалки за дечица малки” /2013г./. Това е последната му книга с поезия за деца. Един голям писател беше казал, че за деца трябва да се пише като за възрастни, само че по-добре. Да пишеш за деца няма нищо общо с вдетиняването. Това потвърждава и стихотоворението „Лястовича песен”:

Птичка малка, лекокрила
с пролетта се връща
да изпълни с песен мила
старата ни къща.

В старото гнездо да свие
малък дом чудесен,
да послушаме и ние
лястовича песен.

Споделям без уговорки, че съм приятно изненадан от творчеството за деца на Христо Мандев. Светът в детското му творчество е светът на детето. Стиховете му са свежи, игриви, по детски мъдри и находчиви. Мелодични и музикални, написани в хубав класически стих, което улеснява запаметяването им. С творбите си този автор развива детското въображение и възпитава малките читатели в исконни добродетели. В тях няма дидактика и директни поучения, а до поуките се достига ненатрапчиво и по естествен път. Срещаме и словотворчество като например думите „дъждосняг” и „добродневки”, както и заглавието „Колелии”, което се отнася до случките с героя на стихотворението Кольо. Откриваме и оригинални образни находки, които импонират със своя автентизъм.
В творбите на Дядо Трак се диша свободно, волно, когато ги четем ни става светло и приятно, припомняме си детството, поглеждаме на света с детски очи.
Природата е заела своето важно място. По естествен път стиховете внушават любов към знанието, природата, книгите. Не само децата ще изпитат удоволствие от прочита на творбите от книгата.
Няма как да не се съгласим със споделеното от автора в „Ах, този Дядо Трак”!, което може да се възприеме като своеобразна творческа философия на Христо Мандев:

От зори до късен мрак
книжки пише Дядо Трак -
книги, книжчици, книжлета
за момиченца, момчета.

За дечицата добри
разни приказки твори,
пише стихчета, поеми
за мънички и големи.

Затова се чувства млад
и щастлив, и пребогат,
че чрез книжки за децата
им дарява светлината.

Броят на книжките за деца на Христо Мандев може да подведе, защото всички са съвсем тънички - по една, две, най-много три коли. Но във всяка от тях има творби, които оправдават нейното издаване.