ТОЗИ ГРАД МИ ОТЕСНЯ
ТОЗИ ГРАД МИ ОТЕСНЯ
Този град ми отесня
като пуловер,
в който съм израснала,
но вече за нищо не става.
Като обувка от детството
ми отесня този град.
Улиците - едни и същи.
От всеки ъгъл спомен крещи.
Дори всички хора ми се струват познати.
Този град ме е хванал в капана си.
Сега снегът вали.
Но пак е същото. Дори снегът ми отесня
като бял пуловер,
който всеки ден съм обличала.
Сърцето иска нещо ново -
друга обувка,
пуловер
и град.
БОГ КЪДЕ Е ?
Тъмно става.
Денем. Нощем.
Бог къде е ?
Черно става.
Изход няма.
Бог къде е?
Страшно става.
Със олово в душата
как ще се живее?
Адската машина на живота.
На живота. На предела.
Бог къде е?
***
Отърсвам се от илюзиите си.
Както дървото от прегорели листа.
Гола съм. Заспала е дънера.
Чакам да прокапе дъждът
и да измие моите рани,
илюзия след илюзия,
листо след листо.
Боли ме всяка отлетяла илюзия.
Боли ме всяко листо.
МИСЛИ В ЗЕЛЕНО
Ходя сред дървета -
горди, тихи, зелени.
Завиждам им.
Осъдена съм да бъда човек,
разнищен от свойте проблеми.
Осъдена съм да си пробивам път.
Да крача. Да спирам. Да крача.
А те вечно стоят
и са все тъй горди, зелени.
Осъдена съм да бъда човек.
Спирам. Започвам да мисля в зелено.
***
Под строго небе -
строги хора.
Път с цвят на пепел
се вие монотонно.
Сив автобус
сиви хора
по спирки разнася -
като безименни колети.
Усмихвам се
спонтанно,
безсрамно,
но после усмивката си прибирам.
Лицето ми става стоманено
с цвета на небето и пътя.
И съм като безименен колет
до някой адрес - сив и навъсен.
ОТПУСК ОТ ЖИВОТА
Искам отпуск от Живота,
но Животът отказва,
дори болнични не дава.
За такава умора
няма закони написани.
Ако оцелееш - оцеляваш,
ако не - никой не съжалява.
Това са законите на Живота -
писани или неписани.
Завиждам на птиците -
волни, крилати.
Кацат, където искат
и по своя воля отлитат.
Искам отпуск от Живота -
в сянката на вечния Дъб да почина.
ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ СЕБЕ СИ
Връщам се при себе си.
Дълго отсъствах.
Забравих цвета на очите си.
Всичко забравих.
Влизам в себе си
като в напусната къща,
занемарена и изоставена.
Сядам удобно.
Няма скоро да тръгвам.
Всеки път вън от мен е погрешна посока.
Ще заобичам отново цвета на очите си.
Прибрах се у дома.
Запалвам тихо свещ пред иконата.
