АРОМАТА НА СПОМЕНИ НОСЯ…
***
Аромата на спомени нося,
колко сладко-горчиво ухае.
Виж, пристъпвам в жаравата боса,
но студено в душата ми май е…
Колко бездни прескачах без тебе,
колко падах и ставах сама.
Ала зная, ти пак си обсебен
от онази дълбока тъма…
Мое минало, моля, прости ми,
много страдах, страда и ти.
Ако можеш с добро запомни ме,
всеки миг безвъзвратно лети!
***
Ината съм, понякога ревнива
и борят се жена, дете и хала.
Животът ми е щрих, обагрен в сиво,
надеждата - отдавна овехтяла.
И няма го наивното момиче -
от болката преражда се душата.
И трудно пак света ще заобича -
не думите, а важни са делата…
НА МОЕТО МИНАЛО
(епизод 3)
Ще си тръгна със утрото тихо -
сякаш шепот в сърцето стаен.
Ще си спомням за тебе във стихове,
от любов все така уморен…
Всеки хвана попътния вятър
и дано сме щастливи дори.
Знам обаче, във тебе е кратер -
и боли, и гори, и гори…
НА В.
Всяка глътка кафе е начало,
всеки поглед - безумно желание.
А животът, неспирно махало,
ни изпраща далече в изгнание….
И се гонят душите ни бели -
не остана и дъх във телата ни.
От вселената сякаш сме взели
стръкче чудо - перо от крилата й…
НА БАЩА МИ - ВТОРИ ДУБЪЛ
Ти помниш ли рисунките ми, татко -
все китове във призрачни морета.
И детството отиде си за кратко,
и няма ги безгрижните хлапета.
И липсва ми небето да чертая,
и липсват ми двубоите по рими.
Сега животът с мене си играе -
пораснах, тате, моля те, прости ми!
***
Колко тъмно и страшно е в мене,
няма пристан, а път криволичещ.
Тиха нощ или пък ден е,
всеки миг на отрова прилича…
Колко тихо е, тихо до болка,
сякаш бездна във мен се е впила.
Хей, животе, стига ми толкова,
хей, любов, къде си се скрила?
И макар светът да ме мачка,
пак ще гледам отново звездите.
Хей, съдба, не съм ти играчка
и сама ще поема юздите!
***
Побелял е светът от магия -
сякаш Бог си изплака сълзите.
Нови пътища с теб ще открия,
че банални и крехки са дните.
И притихна нощта за минута,
затаи всеки спомен далечен.
Стига вече, животе, се лута -
всеки изгрев в душата е вечен!
***
Не бягай, поспри за минута -
с дъха си докосвай ме жадно.
Без обич далечна се лутам
и тъмно е, тихо и хладно…
Не бягай, позна ли ме, ето -
жена съм, дете и стихия.
Със рокля на цветни лалета,
със жажда за малко магия…
