ИЗ „ПАК ЛИ ЩЕ НИ РАЗКАЗВАТЕ БАСНИ?”

…Баснята, в която героите са предмети, неодушевени тела, неживи материи, абстрактни понятия, философски категории, не е характерна за българската литература. Толкова по-интересна е работата на Атанас Звездинов, който се е съсредоточил в тази целина… Най-абстрактни понятия: философски, икономически, морални, естествено стават герои на басни, помагат поуката и диалогът да довеждат до обикновената публика основополагащи идеи на времето…
… Ако приложим любимия похват на Атанас Звездинов - снемане на противоречието между противоположностите и впрягането им в обща работа, използването на освобождавани в полемики енергии за градеж, - възможно е това да се каже и така: озверяването на човека и очовечаването на звяра…

Петко Тотев

—————————–

ИЗ „ПОСЛЕДНИЯТ БАСНОПИСЕЦ”

… Проблемът е в това, че от Стоян Михайловски до Христо Радевски, от Христо Радевски до Банчо Банов и насам редовете на баснописците редеят, докато стигнем до Атанас Звездинов, който на този рехав фон изглежда страдалчески и героически едновременно - като последния мохикан на Баснята.
… Погледнат от друга страна - от сатиричната камбанария, проблемът също не е лек. При настъпилото разкрепостяване на медиите, при почти безпрепятствената свобода на словото и печата, езоповските прийоми се изоставят, отива се към по-директна критика на социалните недъзи и нравствените деформации, която неусетно, без да иска дори, измества баснята от сцената…
…Означава ли това, че тя вече е демоде, че нейното време е минало?
Не, разбира се, аз не съм толкова наивен и самонадеян, за да твърдя такова нещо за един хилядолетен феномен. Но че баснята се намира на критичен кръстопът - това да. Че тя трябва да се обнови, за да намери допирни точки с новата публика - и това да. Че ние следва внимателно и загрижено да оглеждаме всеки опит за такова обновление- това също да, да, да…
И ето че пак стигаме до книгата на Атанас Звездинов. В нея се отдава дан на българската традиция - нищо, че тя не е толкова значима и многолюдна. Но личи и желанието за оттласкване, за ново тълкуване и претълкуване на нейните норми и постулати…
При Атанас Звездинов целият този наследен напън е олекотен. Поуката идва неусетно, между другото, едва ли не на шега… Изобщо стихът е лек, игрив, достъпен. Римите обикновено са съседни, звучи музика непрестанно. Тук явно си казва думата опитът на автора в детската литература, но също и желанието му да надскочи елементарното нравоучение…

Григор Чернев

—————————–

ИЗ „СЪВРЕМЕННИЯТ МЪДРЕЦ”

… Звездинов прави сатиричен разрез на вечните човешки недостатъци и съвременното социално разслоение. Задълбава в пластовете на днешната деградация, в която неусетно се стопяват исконните нравствени и естетически ценности. Но той не се жалва, както биха направили някои лирици, а като истински Дон Кихот размахва копието си- своите басни, за да покаже, че гражданската съвест още е будна…
… Различното в басните на Звездинов, което го отличава от съвременните автори на подобни произведения е драматичният фон на поетичното изложение, което е раздвижено с монолози, диалози, с ретроспекции. Всички те създават пъстротата на поетичните щрихи, богатството от нюанси и детайли, които оцветяват с полутонове и сенки образите и метафорите.

Нина Андонова

—————————–

ИЗ „ДОКОСВАНЕ ДО КЛЮЧА”

…Атанас Звездинов ме изненадва с умението си да изведе този позабравен жанр- баснята на по-светло място в нашия делник, да му вдъхне съвременни смисли, да го осъвремени, дори и да го сроди с притчата, със злободневната негова активност, която активност тук се родее с публицистиката…

Велин Георгиев