Марко Марков

*
Тези слова, отколе открити,
крият болка, но не и мъст:
окото на алчния ще се засити
само от шепата пръст.

*
Прочетох в книжка-залъгалка
един диалог - и го разбрах:
- Защо си, мишко, толкова малка?
- Защото от котката ме е страх!

*
Помни, че празната талига
дори по гладък друм
без повод и без полза вдига
най-много шум.

*
Това е приказка доста стара,
тя и за теб се отнася, уви:
колкото по-тежък е товара,
магарето по-бързо върви.

*
И пустинята даже превръща
в градина жената-звезда -
останалата без жена къща
е като мелница без вода.

*
Почти равносилно е, запомни го,
аз от мъдрец го знам,
да отървеш човека от иго
и да построиш храм.

*
И красотата понякога бива
безполезна в този живот -
виж тополата, тя е красива,
ала не дава плод.

*
За гости звани и незвани
аз вдигам този тост:
от своя собствен джоб се храни
нечаканият гост.

*
Такава приказка има
за твоята тайна, брат:
щом знае се тя от трима,
знае я целия свят.

*
От изненада душата ми стене,
какво да правя, кажи:
врагът ми вечно в кавга е с мене,
а с моята сянка дружи.

*
Помни подир битка горчива,
когато изпаднеш в беда:
не с кръв кръвта се измива,
а само с вода.

*
За да ти стане наистина ясно,
ти повтаряй от сутрин до здрач:
смехът, приятел, е нещо прекрасно,
ако не свършва с плач.

*
С мъх се покрива и гордия замък,
и високомерния връх -
само търкалящия се камък
не ще се покрие с мъх.

*
Вали си снегът - и нехае,
и е красив при това -
откъде, кажете, да знае,
че беднякът няма дърва?

*
Нека знае всяка родилка,
както добре го знаеш ти:
няма в света лек и билка,
която болката й да укроти.

*
Тази истина е позната
и се повтаря със стон:
има право на земята,
ала няма закон.

*
Ти в бога вярвай, человече,
и в този извод весдесъщ:
светецът, който е далече
изглежда по-могъщ.

*
В черна нощ или в утро бяло,
когато си радостен или клет -
няма за теб по-добро огледало
от лицето на твоя съсед.

*
За своята жажда крадлива
не търси в сърцето вина -
винаги от твоята е по-красива
чуждата жена.

*
По-смело! И нека да тлее
по пътя ти мисъл, че там
където страхът живее,
живее и твоят срам.

*
Трудно на тази земя живяхме,
вървяхме в пек, вървяхме в дъжд,
и много, много неща видяхме -
но сляп ангел - нито веднъж.

*
Щом за празник нямаш причина,
не празнувай! Помни от мен:
за глупака Нова година
е всеки божи ден.

*
По-търпелив съм, мила,
с тебе дори от брат -
розата, разтворена насила
няма аромат.

*
Както и да го отричат,
човешко е все пак,
еднакво парите обичат
мъдрецът - и всеки глупак.

*
Колкото и да гледа в небето
и всички небесни следи,
не може да види прасето
изгрелите в него звезди.

*
Щом душата ти е красива,
свети лицето ти като звезда;
щом душата ти е ръждива,
и по лицето ти има ръжда.

*
Ти си малък, ти си последен,
но вече добре си разбрал:
не е срамно да си беден -
срамно е да живееш в кал.

*
Като земята мъдра стар е
този виц необходим:
магарето остава си магаре
дори да иде и в Йерусалим.

*
Ори дълбоко и хвърляй навреме
семето - то е хляб и живот.
А съзряното от врана семе
няма да даде плод.

*
Всеки от нас с тъга разбира,
когато с нещо се раздели,
че душата му се намира
там, където го боли.

*
Казват: мълчанието е злато,
а думата -чисто сребро.
Но има случаи, когато
обратното е по-добро.

*
И човек, и звяр, и държава,
даже трепкащото листо -
всеки с времето се съобразява,
не се съобразява с никого то.

*
Попитай кучето - и ще узнаеш,
че в този странен свят
да можеш да лаеш
също е занаят.

*
Дори на клюката гадния пламък
е повод, творецо, за тържество,
защото никой не хвърля камък
в безплодно дърво.

*
Когато крачиш по друма
из тази грешна земя,
помни, че сладката дума
укротява дори змия.

*
На тази мъдрост стара, стара
ти повярвай, човече, поне:
всичко продава се на пазара,
честност обаче - не.

*
Не носи зли мисли в сърцето
и не бъди лицемерно жесток:
човекът гледа човека в лицето,
а в душата му - бог.

*
Ти раздавай безплатно съвети,
щом на ум си богат -
не за себе си слънцето свети,
а за целия свят.

*
Даже по път от цветя и рози
не забравяй истина една:
времето е съкровище за този,
който знае неговата цена.

*
Вслушвай се даже в малкото зрънце,
то е мамено неведнъж -
и не вярвай нито на зимното слънце,
нито на летния дъжд.

*
Ще научи доста неща ученика,
който знае поне това:
винаги, боже, е дълъг езика
на човека с празна глава.

*
Към бог, който за нас страда
има хиляда и една врати.
Да се затворят пред теб хиляда,
една ще намериш отворена ти.

*
Стреми се човекът към висотата
от рождение чак до смърт;
колкото да е висока планината,
и по нея ще мине път.

*
Умният сам си кове съдбата,
а тя го съветва: Мълчи!
Вместо да си отваряш устата,
отвори по-добре очи.

*
Неизвестното мами сърцето
в чувство, постъпка и реч;
ох, как сладко зове те звънчето,
което звъни отдалеч.

*
Има ли кучето връзка с небето
и със сърцето? Ех, че въпрос -
та то си лае там, където
дават му кост.

*
За да е лека твойта пътека
повтаряй си ден и нощ:
щом си е лош човека,
и на Великден е лош.

*
Едно нещо помни за ухото
като дете, като баща:
то не расте затова, защото
ще научи много неща.

*
„Може би” - веднъж го посяхме,
но то не даде плод,
тези, които по-дръзки бяхме
успяхме в този живот.

*
Не крий камък в свойта пазва
за този, който не мълчи;
справедливият не се наказва,
а истината горчи.

*
За този, който човек или племе
буди от сън важи това:
когато петелът не пее навреме,
губи своята клета глава.

*
Всеки на своя късмет разчита,
с него се ражда, с него расте -
когато бог дава, не пита
на кого си дете.

*
Преди век го е казал народа
много точно и умно, нали? -
щом искаш да влезеш, на входа
за изхода помисли.

*
Не се отнася, и ти го знаеш,
тази дума за смърт и пръст:
когато на някого гроб копаеш,
измери го по своя ръст.

*
Няма ненужни неща на земята,
както и само лош човек -
ти припомни си, дори от змията
добива се лек.

*
Насилникът само за миг зачерква
всичко свято - и ти крещиш:
по-добре е да разрушиш черква,
отколкото момиче да опозориш.

*
Нека чуждият празник те радва,
като свой приеми го ти -
у съседа има ли сватба,
разтвори по-широко врати.

*
Чуй тази мъдрост, привидно скромна:
всичко в живота е с две страни -
от водата ползата е огромна,
но причинява тя и злини.

*
Ще зарасне раната тежка,
причинена от меч или щик,
но не и онази, която без грешка
причинил ти е зъл език.

*
Родната стряха е крепост могъща,
пръв съветник, помощник пръв -
даже мишката в своята къща
става лъв.

*
Не пита никой дали ни се нрави
този неясен световен ред:
от едно и също цветче прави
змията - отрова, пчелата - мед.

*
Хубава, гъвкава, топла и звънка
е всяка дума - но разбери:
лови се рибата с въдица тънка,
а човека - с думи добри.

*
С жалба отиде при господ дървото:
„Защо за брадвата, боже, си сляп?”
А той му отвърна с въпрос: „Защото
от какво е направен нейния сап?”

*
Не стария, патилия се пита,
защото съвета му е закон:
най-силно, приятелю, рита
най-кроткия кон.

*
Като стъкло е сърцето, о, боже -
не всеки удар ще изтърпи.
А щом веднъж се счупи, не може
вече с нищо да се залепи.

*
Този завет ще превърнеш в изкуство,
ако си истински мъж:
огънят, лумнал в слово и чувство
с чужди ръце не дръж!

*
Селото силно е с воля и с длани,
а пък градът е слаб -
не може селянин да се нахрани
с градски хляб.

*
Бъди умерен и в битка смела,
и в пир, по царски голям:
когато силно кипи котела,
гаси своя огън сам.

*
Всеки създател е бог под небето,
не вдигай със смях рамене:
дори грънчарят е бог за гърнето,
за всяко свое гърне.

*
Когато добрият късмет обърне
на някого гръб,
в магаре конят му ще се превърне,
а радостта му - в скръб.

*
Древна дума гърлото дращи
и изпълва очите с тъга:
приживе, боже, той нямаше гащи,
а мавзолей му строят сега.

*
Без причина ни радост, ни скръб застига
по пътя нашите грешни души:
помни, че винаги прах се вдига,
когато стена се руши.

*
Не получи наследство богато,
ни имане натрупа, но ти
имаш чисто сърце, а чисто злато
и в боклука блести.

*
Когато свободна, но гладна птица,
земята виждаща като длан,
зърне нейде зърна от пшеница,
забравя за всеки възможен капан.

*
Запитали жабата доста вежливо
защо всеки час квака в захлас,
а тя отговорила горделиво:
„Във възторг съм от своя глас”.

*
В нас разиграва такава драма
всяка пушка под свода син:
незаредената плаши двама,
а заредената - само един.

*
От лош човек, от тежък заем,
от скръб и горчиви сълзи
и най-накрая, от ням обвиняем,
боже, ни опази!

*
Кой както иска да го разбира,
но все пак става дума за смърт:
когато усети, че ще умира,
змията винаги ляга сред път.

*
От бедността, по-черна от мрака,
ей тази мисъл до днес долетя:
когато кокошка яде бедняка,
болен е или той, или тя.

*
Такава завист го обладава,
че даже съдбата ще призове:
по-добре аз да нямам крава,
само съседът да няма две.

*
Боже, кажи ни къде да се денем
от крадеца, който прати ни ти:
нощем краде ли, краде, а денем
моли безспирно: „Боже, прости!”

*
Нека помни човек и държава
тази мъдрост, дошла отдалеч:
без стопанин накрая остава
на убиеца острия меч.

*
В този свят без видим порядък
съществува закон справедлив:
ще те глътнат, ако си сладък,
ще те изплюят, щом си горчив.

*
Може да люби, може да мрази,
но животът съветва и днес:
който честта си, човече, не пази,
той не пази и чуждата чест.

*
Злото да спре човек се опитва,
към бога обърнат в лошия час,
но трябва да знае, че само с молитва
не се затваря вълчата паст.

*
Своето щастие търсиш с охота,
но не забравяй, пленен от копнеж:
не си ли видял ти мъка в живота,
какво е радост не ще разбереш.

*
Не си помръдва дори пръста
на човека вяра поне да даде:
в едната си ръка държи кръста,
а с другата - краде!

*
Всеки прекрасно знае,
даже лъжецът заклет,
че лъжата с крака е,
но не крачи напред.

*
В живота, низ от смях и неволи,
нека моят съвет е ваш:
веднъж се срамува, който моли,
а който не дава - дваж.

*
Кой ли тъй грешно в света подрежда
нашите грешни съдби -
умря човекът, крепен от надежда,
глад го уби!

*
Сял съм, отглеждал съм, брал съм в полята
и сега съм спокоен, но знам,
че от лъжицата до устата
пътят е също голям.

*
В приятеля вярвай! Той открито
ще ти посочи верния път -
но отмини новините, които
ти е донесъл врагът.

*
Щерка роди ли се, всички хортуват,
че е изгряла звезда сред звезди,
ала в дома и стените ликуват,
когато син се роди.

*
Светът е прекрасен, светът е ужасен,
цвете отглежда и носи нож,
лошият ден се сменя с по-ясен,
но лош си остава човекът лош.

*
Не се спомняй само когато сърцето
от беда е превзето, уви,
че човека, който се дави в морето
и за змия се лови.

*
С полезни неща е заето детето,
додето животът край него тече:
ето, то търси мишлето, което
на котката би закачило звънче.

*
Макар да си мъчен от жажда велика,
когато обхождаш чужди земи,
бягай ти от водата, която те вика,
а не бълбука и не шуми.

*
Такава приказка чух в тишината,
когато обхождах земята веднъж:
за спътник вземи си дори сатаната,
но за опашката здраво го дръж.

*
Когато гости посрещаш, трябва
радостта ти да проличи,
защото гостът гледа не хляба,
а твойте очи.

*
Ето мъдрост, която съветва
и те пази от мнима любов:
може да бъде по-лош и от клетва
сладкият благослов.

*
Пари ни тази мисъл гореща,
да е изстинала нейде не знам:
палач със съвест често се среща,
както и съдник без съвест и срам.

*
В пустиня, в нива, в градина красива,
където и да проливаш пот,
помни, че винаги се полива
дървото, което дава плод.

*
Не се тормози от празни въпроси,
виждам, че страх от тях те тресе:
това, което вятърът носи,
друг вятър ще отнесе.

*
Денем и нощем ме мъчи тревога
и от нея изводът строг:
както слепият гледа бога,
тъй и него го гледа бог.

*
Участта ни е зла и жестока,
всичко свято в нас се руши:
на пазара заедно с всяка стока
се продават души.

*
Тази истина е открита
може би от човека пръв:
стой пред това, което рита-
и зад хапещото до кръв.

*
Не за зло - за добро не стига
на работливия краткия век:
тежък камък не се повдига,
за да се хвърли по друг човек.

*
Който гледа накриво
своя занаят,
не засища щастливо
ни ръце, нито глад.

*
Когато си тръгваш отнякъде вече,
остави ухото си там -
какво ли няма да чуеш, човече:
аз съм го правил и знам.

*
Честният смях е сила голяма,
а нечестивият - не:
лоша е шегата, в която няма
половин истина поне.

*
Дадоха мъката на скалата -
камъкът не издържа и час.
Тогава я дадоха на душата,
която живее у нас.

*
Години даже да чака,
дори да ги превали,
главата на глупака
сняг няма да навали.

*
Венчилото първо е порив и тръпка,
хем сладни, хем горчи,
а втората жена е като кръпка
и това отдалеч личи.

*
Ако този, който пие яйца, придобива
по-силен и ясен глас,
то задникът на кокошката нослива
би пял като славей в захлас.

*
Мие твоето тяло водата,
свлича и прах, и кал,
а душата се мие от сълзата,
пролята с печал.

*
От народа мъдрецът не бяга
ни в колиба, нито в чертог -
помни: самотата приляга
единствено само на бог.

*
Беднякът с малко се задоволява,
може би затова е бедняк -
за него даже козата е крава,
щом мляко дава все пак.

*
Срещай доброто и злото с усмивка,
но не разстилай пред всекиго ти
сърцето свое като покривка -
то за това ще си отмъсти.

*
Пише животът в мрака
тази повест с тъжно перце:
има сърце бедняка,
ала си няма ръце.

*
Дори да намериш злато в земята,
не бързай, приятелю мой:
преди да го сложиш доволно в торбата,
добре го преброй.

*
Всеки, който отнейде се връща,
по пътя носи тежък товар:
слуга ще бъда в своята къща,
а в чуждата къща бях господар.

*
Такава злоба крие в душата
и в своя дълъг и зъл език,
че ако само заплюе змията,
тя ще издъхне в същия миг.

*
Отдавна други са времената,
но тези думи все още блестят:
мъжът е собственик на жената -
собственик на мъжа е дългът.

*
Имай предвид и това, защото
то също е лъч от сияйна звезда:
бързо расте и старее дървото,
пуснало корен край всяка вода.

*
Помни до своето смъртно ложе,
макар да си беден или неук:
за любовта са равни, о, боже,
арменец, турчин и всеки друг.

*
С черни мисли гладът ни убива
и подгъва нашите колене:
тежко раненият даже заспива,
гладният - не.

*
Вярвай на този, който ти казва
къде си сгрешил - и ще бъдеш велик:
своята гърбица не забелязва
горката камила нито за миг.

*
Има думи, по-ценни от чисто злато,
те ни съветват и водят напред,
но има сред думите дума, която
не се преглъща и с бъчва мед.

*
Работят тука майстори двама,
а пък боклука край тях расте.
Расте и тази питанка няма:
кой ли боклука ще измете?

*
Не разрешавай ти слепешката
прикрита измама да те увлече -
парченце от истина е лъжата,
от счупена истина малко парче.

*
Понявга случайно ни радва с награда
самият объркан световен ред:
когато кучетата са в свада,
минувачът просто има късмет.

*
Пътник на път в зори да поеме
е право на жадното му сърце,
да се завърне здрав и навреме -
това е в божиите ръце.

*
Колко голяма е тази шапка
и как потреперва от красота,
а пък под нея - ум нито капка!,
но на какво ли крепи се тя?!

*
Щом си слаб и не можеш да скършиш ръцете,
по-силни с богатство, сплетни и лъжи,
по-добре целуни ги поред и двете
и на главата си ги сложи.

*
Ти си наивник, ти си мечтател,
но запомни, че в слънце и в мрак
враг не ще найдеш в стар приятел,
както приятел - в стария враг.

*
Може да те ухапе бясно
даже твар, която пасе -
докато лае е безопасно
и най-зъбатото псе.

*
За да избегнеш сълзи и вопли,
не дръж злото в своя скут:
хапе този, който я стопли
змията, вкочанена от студ.

*
Нито шега е, нито е глума,
защото смехът е пронизан с тъга:
изрекъл глупакът някаква дума -
сто мъдреци я обмислят сега.

*
За този извод поводът стар е:
своята тайна, по-тъмна от нощ,
ако прикриеш - ставаш магаре,
ако откриеш я - ставаш лош.

*
Сладката дума разтваря вратите,
както и щедрата длан -
ти би подлъгал дори светците
със свещ и тамян.

*
Тъмната страст не търси виза
и ни владее със страшна власт:
щедро когато в нас виното влиза,
всяка тайна излиза от нас.

*
Човек за едната си чест живее,
ни за злато продава я, ни за сребро -
да изгубиш очите си по-добре е,
отколкото името си добро.