НОЩЕН ПОЛЕТ
Из книгата „Нощен полет, тъмен джаз” (2014)
НОЩЕН ПОЛЕТ
1.
Моторите хриптят като Висоцки.
Опасни ангели
в нощта кръжат.
/Къде горях,
как приземих се снощи?!
Уморените коне мълчат./
Жасминови листенца плуват в чая.
С откъснат филтър,
изгревът горчи.
„Люблю грозу в начале мая!” -
горете в ада, ангелски очи.
За тази нощ ще си припомня.
До мене тихо ще приседне тя.
Любов,
аз паднах в нощен полет! -
затуй и досега
насън
летя…
2.
Този полет започва от болката.
Този полет - през мрака без бряг.
Таблетката валидолова
е обол* за Отвъдния брат**.
Ще ми кимнат прелитащи харпии.
Ще възседна последния кон.
И като нищо ще го забравя,
този скрит под крилата трион…
И забравила що е сънят,
и излязла сама на балкона,
ти ще търсиш не Звездния път
а безпътната диря на оня…
Какво има да му прощаваш,
щом сърцето -
защо ли?! -
прости…
Утре заран трионът забравен
ще го върне пред твойте врати.
———————
* Гръцка монета
** Лодкарят Харон, превозващ душите в Отвъдното
РАЗСТРЕЛЯНИТЕ ПОЕТИ
1.
К а в к а з к и п л е н н и к
С фуражка череши в ръката,
поетът не търси разплата.
„Стреляш във въздуха -
и си тръгваш млад.”
Чак подир век
ще ми си случи
да науча:
куршумът за Лермонтов
бил отлят
в чернова за смъртта на Пушкин.
2.
М о р я к ъ т
Поетът трябва да е хубав.
Да остарее
в благородство.
Живял без митове-заблуди -
и тръгнал си
като възпитан гостенин.
Ако ли някой ден оловна болка,
в очите черен креп
приспусне…
На гроба на Гарсия Лорка
ще пламне ален
карамфил
от Фамагуста!
———————
* „Санта Мария”, флагманът на Колумб, закотвен за вечни времена в пристанище на Каталуния.
ДИАГНОЗА С ТЕМПЕРАТУРА
1.
Разболях се.
Не успях
мартеница да понося.
Женски месец.
Смях и грях.
Трънче за душата боса.
Интернета ще изключа.
/И за скайпа няма време./
Няма да е празно-скучно -
имам книги.
Даже хрема.
Впрочем, книгите друг път.
Сега - верните клавиши….
Но клавишите мълчат.
Май и тях ще ги отпишем.
Май ще съм послушно болен.
/Диагноза - тонзилит./
…Тук като в далечна пролет,
на вратата се звъни…
2.
Ти дойде през междучасие.
Бях с температура и небръснат….
Бях луд докрай;
ти радостно-съгласна
с неизвинените отсъствия.
Е, пак съм болен. Пак разгърнах
Малкълм Лаури: „Под вулкана”.
Малка бедна Ивон,
нас ни хвърлиха
подир кучето - в ямата.
***
Но е рано за Коледа, рано е.
Под мъглива охрана
есента се изтегля по крайната улица.
Лампите инсценират
лилава мистерия
и виси на студа стар статист-териер.
Безнадеждно, бездомно и детски познато -
огледало, забулено с шал…
Нийде никого, моя малка
баядерке от горския бал.
Овдовяла наскоро съседка
сбира листа за козите.
И колите задълго паркират
пред дългия сняг.
Но той не идва.
Ти, сама както винаги,
се прибираш по същата улица.
Нищо ново от шест до пет.
Само старата празна казарма
има пореден пазач -
един беден поет…
На разсъмване Нощната стража
ще дойде при него с поета Ван Рейн…
ХВЪРЧИЛОТО
Три летвички,
лепило от тесто,
изпросен вестник.
Нататък чакай вятъра.
За да усетиш, как
риба небесна
опъва катранивия
канап -
и те препъва в нивата
сред къклица и мак.
Накрая ще се завърти кълбо оплетено…
На сврачи клон ще се закачи,
ще остане там.
Оттам
като луна несрета все ти свети
из пътя досега
печалния му шестограм.
МОЛИТВА ЗА ПОЕТА
Пътеката излиза от младата гора.
Поетът с бяла риза и той поостаря.
И бяга от инфаркта… Ръцете го болят.
Заряза и колата, да не умре на път.
Да, знам, че е човешко. Познато е за мен
задъхването тежко по равен лек терен…
Но имай капка милост, животе млад и строг -
без милост дай да мине условния ни срок.
МАНЕЖ
До фокусника винаги има жена.
Фелини
1.
Ще си тръгнем, любима.
Ще си тръгнем сами.
И дуели е имало…
И „туше”!
И „ремиз”!
Угасената сцена
ще намигне след нас:
клоун и асистентка…
Младоженци за час.
Мили мои, колеги -
и аз не подгъвам крак.
Но защо все ви жегва
моят протъркан фрак?
Е, костюм за щуреца.
Пях - не забогатях.
Има и сити мравки…
Не бях от тях.
2.
Вече напускам арената.
Своя живот, преминал
в диаметър тринадесет метра
и половина.
Не болят още раните.
Но и лаври не носих
на една маркитанка,
незаспала и боса.
Дългия фрак не събличам.
И свещта не гася.
Във фургона надничат
любопитни лица.
Извади чаши, госпожо -
и налей.
Влезте, влезте…
Прекръсти и прости, боже! -
бедната ми трапеза.
РЕТРОСТИХ
Тя е на ъгъла. Самичка.
Под дъжд, внезапно завалял.
Почти жена, още момиче -
дете повила в пухест шал.
Сълзи се стичат по витрината.
Правдоподобен е дъждът.
В новооткрито частно кино
попивам чуждата беда.
Но идва хепиенд в стил ретро.
Пристига лъскава кола.
И малката жена с детето -
тя може би не е била.
Остават в мен да се повтарят
и тоя сняг ненавалял,
и някаква междинна гара…
И маминия топъл шал.
NEVERMORE
1.
Лятото се спомина.
Завоят отнесе реката.
То и аз си отивам -
да те проклинам
и обичам.
2.
Ще си мургаво-златна,
с леки парцалки-сандалки.
Цяло безбожно лято
ще сме сами с Реката,
откачалнице
моя малка!
БОКСИНГ С НОК-И-АУТ
Любовта
не хвърли пешкира на ринга…
След първия гонг
ми намигна,
смъкна гарда -
и вече не мръдна
от прекрасния карцер,
с доживотна присъда.
МЕЧТАНИЕ
Ако звезди засветулкат
и луна
ти отвори небето…
Хич недей да се чудиш -
ти си на село, поете!
ОСКОЛКИ
на Иван Митев
Чукът на каменаря яко
фрасна скалата отвесна.
И замириса на прахан
и прогорено детство.
***
„Вариме с майка ми ракия.”
Димитър Милов
Като мургави „магистралки”
чезнат назад тополите.
Митко-Димитре, на път за Варна
ми се допи тополнишка.
***
на Милена Лилова
И Фройд,
знаейки колко струват
гнилите интелигенти,
е предпочитал да лекува
по-заможни пациенти.
***
на Камелия Кондова
В гората самодивска,
есенна,
опасна -
и гъбите-убийци
са прекрасни.
