Александър Гочев

Напоследък, във връзка с последните протести започнати от студентите, се оформя мнението, че те са насочени срещу мафиотизираната олигархия, която си е организирала държава със съответните закони, с изключително ефективна законодателна машина и комплементарна съдебна система, която работи в пълна хармония с ясно поставената задача да осигури благоденствието на същата тази олигархия. Изпълнението на целта е подсигурено при произволен избор на членовете на законодателното тяло, на което е дадено неограниченото право да мени оцветката си от инфра и тъмно червено до виолетово и ултравиолетово, покривайки целия видим светлинен спектър и даже част от невидимия.

Разликата между една мафиотизирана и една най-обикновена олигархия е, най-грубо казано, следната. Обикновената олигархия поддържа финансово-социалното си положение, нагаждайки държавната машина да работи в нейна полза като плаща редовно данък печалба и, по правило, се стреми да мошеничествува в рамките на закона, но без да краде от държавния бюджет парите предназначени «за благото на народа».

Мафиотизираната олигархия има доста по-опростена стратегия, според която тя има пълен контрол не само над законната печалба от нейния бизнес, но и над държавния бюджет плюс всички постъпления по линията на всякакви международни програми. Всичко това организирано, централизирано, охранявано, работещо като швейцарски часовник.

Не е лошо да се даде пример, за да се демонстрира не само ефективността на тази система, но и нейната всеобхватност и резистентност относно всякакви политически промени, които по дизайн могат да имат само козметичен характер. Примерът, на който ще се спрем, е централизираното, планомерно и безнаказано ограбване на т. нар. Фонд за научни изследвания, дребна финансова единица, оперираща с не повече от 50-60 милиона лева годишно, бюджет от порядъка на този на Българската академия на науките.

Ограбването, за което става дума, върви неотклонно и изключително ефективно по един и същ изпитан сценарий, с години, при правителства с произволна политическа оцветка, ограбване резистентно към протести на учените и подробното отразяване и заклеймяване в медиите и форумите, сред които трябва да отбележим “Проблеми на българската наука” (Bulgarian science problems). Тъй като това беше само един финансово много дребен пример, можем да бъдем съвсем сигурни, че монетарно много по-могъщи фондове работят още по-ефективно и безотказно в посочения смисъл, изключая дребни евросъюзни неприятности.

Та да се върнем към протестите. От коментарите в медиите можем да си извадим заключението, че има известни проблеми не само с точното формулиране на целите на протестите, но и с наличието на някакви цели.

Искането за смяна на правителството само по себе си е абсолютно недостатъчно за да предостави някаква надежда за излизане от днешното катастрофално състояние по отношение на всички фактори, определящи понятието нормална държава. Както бе споменато по-горе, всички правителства досега, а и възможните в близкото бъдеще, са взаимозаменяеми по отношение на предписаната им функция от мафиотизирана олигархия. Отклонения няма и не се допускат. Правителствата се различават само по това, което обещават и са идентични по отношения на действия и последствия от тези действия. Обяснението е тривиално - разликите са само в нюансите на мъглата, която се пуска, за да се прикрие поголовното крадене в големи мащаби.

Минималното, което трябва да се направи в такава една почти безнадеждна ситуация е формализирането със закони на сериозни последствия за тези които плячкосват: връщане на парите, затвор, плюс лишаване от правото на политическа дейност. Разбира се, това е ясно на всеки. Съвсем не е ясно как могат тези, които пишат законите и следят за тяхното изпълнение да започнат да пишат закони против себе си да се самонаказват.

Един санитарен минимум и абсолютно необходимо условие против тези индивиди е задължителната и стриктна публична отчетност на изхарчените пари от държавния бюджет. На това, което са обещали, на това, което са направили и колко струват тези техни действия на държавата. Без изпълнението на това условие всички останали цели биха си останали само добри пожелания. Както е било до сега през всичките тези години след 1989 без никакви изключения.

Е, на базата на твърденията, че протестите не са срещу определена политическа партия или коалиция, а срещу българската олигархия, можем да формулираме една напълно благородна и съвсем конкретна цел, именно, да се превърне мафиотизираната олигархия в най-обикновена такава, каквато може да се види във всички «бели» държави. (Вземаме назаем от форумите политически некоректното, но много адекватно прилагателно «бели»).

Когато стане дума за протести с цел, обаче, трябва кратко и ясно да се каже как ще се постигне такава една цел. Това, за щастие, в този случай също е възможно и то само е едно изречение:

Всеки лев от държавния бюджет, както планиран, така и изхарчен, трябва да се отчита публично, достъпно за всеки по всяко време на денонощието и то напълно безплатно.

Реализирането на една такава нормална финансова прозрачност, за която се политиканствува под път и над път от години, но нищо не се прави, би гарантирало, например, че ще се крадат не повече от 30% от парите, предназначени «за народа», значително подобрение в сравнение с настоящото автоматично и напълно безнаказано «приватизиране» на не по-малко от 90% чрез най-различни обръчи и обръчета. Избираме 90%, а не 100% не само защото всяка система си има неизбежна фира, но и за да покажем, че имаме чувство за самоконтрол, което напълно липсва, например, що се отнася до олигарси.

Под една такава очевадно благородна цел би се подписал не само всеки протестиращ, но и рефлекторно всеки политик, чиято първосигнална нагласа е да прави всичко друго, но не и обещаното пред народа и за народа.

Ако целите на сегашните протести не бъдат формулирани максимално ясно и не бъдат насочени срещу фундамента на който се крепи такава една мафиотизирана олигархия, тези протести ще имат фокусировката на стар вестник, носен от вятъра по опустяла улица.