Александър Балтин

превод: Татяна Любенова

Ох, дайрето е нестихващо, съвсем неудържимо!

Звъни и гърми, и дрънчи, и китара звучи, и ореховата горичка проблясва, и нумизматичните богатства са подредени в жилището; а жилището - в недрата на провинцията: мъхесто, както трябва да бъде по руски, мухлясало: именно такъв, че да боядисваш, да боядисваш…

Разкошният език на Ремизов: и в разказа, и в лесковата плетеница на словата, и в достоевският анализ: всичко заедно, добре споено, и всичко е алогично - както си мислим ние, като правило, както казваме: каква последователност има.

От дълбините на древноруското слово: слово, простиращо се нпо горите на минали времена, сякаш обогатено от героите - рошави, космати, с русалски очи…

Ето и сама ще се плисне, ще се разлее - не очаквахме?

А Ремизов седи на пода и изрязва от хартия различни странности: нека кипи реалността, нека участва в революционното движение, защото как може един писател, водещ се от Достоевски, да се примири с цялата беднотия на битието?

„Часовник” е организиран в насечени, кратки фрази, чиято мускулна плътност предлага максимална изразителност, но песимизмът върти стрелките, както ни се струва.
Движението е призвано за друго: медено, тайнствено-древно, закърмено с млякото на митологията, изпълнено с монашески поговорки…

Оригиналността на накъсания език - сякаш, отдалечавайки се, отшелник си мърмори нещо свое, и намърморвайки се, отива да го запише, за да го сподели с другите: с всички.

Кой днес ще го чуе?

„Пътешествие до Морето-Океан” ще бъде ли озарено от съвременността?

Едва ли - това е друг начин на възприятие: макар и пропуснат през етнографските дебри, по настояване на изисканите учени.

… отново и отново се разсипват бисерните думи и се преливат, играят и трептят в слънцето на духа …

… монасите бълнуват; безкрайността на преливащите се един в друг пътища, безкрайността на пространството, издигащо се на пластове в синьото небе.

Чудновати явления, смехотворни случки, най-забавни небивалици, истроии, взривяващи ни в смях: каква пъстра смесица предлага Ремизовият свят!

Тук кънти и неистово ехти смеховата стихия: тя се плиска, сгъстява се и отново се разлива.

“Кръстни сестри”, “Емалиол” …

Ето един скрин, който се отваря само по определен начин; ето разбойник с троен нос: всичко се забелязва, нищо не се пропуска; и тук започват да се развиват приказките…

Ще прозвучи “Зайчик Иванович”, ще пробяга, а то изведнъж - мечката ще влезе в ролята на Синята брада.

Алхимична смес, създадена в недрата на манастира, с белеещи стени - и Рус, Рус, потъваща в невъзвратимото…