Григор Ленков

ИНТИМНО

Не поглеждай ме с тия очи,
в никой сън досега несъзирани!
В тях безмерната нежност личи,
в толкоз други очи ненамирана!
Не докосвай ме с тия ръце,
в никой сън досега непомилвани!…
Те запалиха в мойто сърце
чудни тръпки, до днес незапалвани!
Не приказвай ми с тия уста,
в никой сън досега нецелувани!
Няма думи тъй сладки в света
като твоите, нийде нечувани!
Че пронизва ме погледът твой,
че усмивката весела носи ми
дълги нощи без сън, без покой,
че изгарят от всяко докосване
и не смея, не смея от смут
да повторя словата изричани
в толкоз нощи със шепот нечут,
колко много от мен си обичана!

1957