Георги Н. Николов

„Като звезден прах” е нарекла книгата си Златка Тименова, ИК Списание „Пламък”, 2013. В обяснителните бележки към нея разбираме, че „стиховете й са опит да спаси езика от безотговорността на говоренето, да върне на думите смисъла, който ехото носи след тях”. За целта авторката е избрала тристишията хайку в неговия осъвременен вариант, адаптиран към задъханите потребности на житейската динамика. Включените творби са чудесна илюстрация на двадесетте правила, или по-скоро предложения, формулирани от Джеймс Уйлям Хекет за вникване в жанра. Че за да бъдат литературните му примери изпълнени с философията на древното изкуство, трябва негов източник да е животът чрез обичайните си събития. Природата да се съзерцава в непосредствена близост, а авторът да се отъждествява с нея. Изразът да е опростен, като не винаги е потребно да се пише в рамките на 5 - 7 - 5 срички и т.н. Внимателният прочит на сборника ни запознава със задълбочен, мислещ автор, който има своя философия за присъствието ни на планетата Земя. Като биологичен израз на космичното съзнание, вплетен в годишните времена чрез свои сезони от раждането до знайния финал. Тимева не само отразява природата, тя се отъждествява с нея. Вмества лиричната си дарба в красивата й енигматика, за да изгради мозайката на търсено прозрение. В което светят послания-спомени с аромат на интимност и живи копнежи. Съхранени в някое скрито кътче на съзнанието до разпукването на следващата пролет:

Краят на лятото
мирис на бавно кафе
без обещание

Природата е цветен килим, по който авторката върви към храма на сложната човешка същност. „Уловена” в хаоса на делнична закономерност сред мимолетни страсти, но с откровена жажда за сливане с божествения си архетип. Личността при Златка Тименова е автор на собствено интелектуално надграждане чрез познанието на реалността. Разумът и настроенията са два бряга в многопластовото портретуване на лирическия герой. Който е анонимен - няма свое име, нито ясен силует, или друга конкретика. Изчистен е, според повелите на хайку, от всички излишни подробности. Но е докоснат от перото на авторката чрез словната живопис на възприятията. И идва към нас в цветното сфумато на душевни импровизации, в които откриваме обобщения лик на съвременните люде. Разположен в сложната конфигурация между пространство и време - две безсмъртни стойности, недостижими за физическата ни същност. Творческото „аз” на Тименова лети към техния хоризонт, черпейки внушения от примерите на реалността. Която утре ще е спомен, засенчен от нови впечатления и копнежи. Човекът е земен, но не и приземен. Той е в непрестанна борба със себе си, защото иска да се опознае в стремежа към бленувано безсмъртие. Затова одухотворената личност непрестанно пътува към себе си. Със скрита надежда за откъсване от броеницата на безпощадно умиращите дни:

Душата ти - вулкан от чувства
наоколо - пеперуди
с обгорени криле

Поетичните примери в книгата създават впечатлението за непрестанно движение на багрите в тематичната палитра. Самолетът, отлитащ неизвестно къде, е отрицание на статичното битуване. Сменящите се имена на гари напомнят откъснатите листи от календара на живота, а децата, останали далеч - за предначертана орис. Слънчевите петна се скриват зад дъждовната завеса и само интимната изповед, горчиво-сладостна, има право на непреходност:

След края
измислих нашата любов -
по-истинска

Хайку-лириката на Златка Тименова, следвайки повелите на жанра, не съдържа измислени неща. Но „пресява” обективните дадености чрез интерпретация на наблюдението между полюсите на вечното и тленността. Вечна е планетата, зареяна някъде в космичната безбрежност. Вечни - просторът, небето, природата в многоликата си багреност и пътищата, водещи неизвестно къде. Сред тях човекът е временен гост, бързащ между физическите жалони на раждането и смъртта. Безкрайно уязвим в самотата си сред многоликата улична тълпа, защото разбира преходността на своето зачатие. Срещу кодираната мимолетност той има една сигурна защита - силата на мисълта, облечена в слово. Оставяща паметници за присъствието му на Земята но с взор към вечността, неподвластна на начало и край. Златка Тименова е вещ психолог и втъкава в своето хайку послания към съвременниците, който те вярно ще разчетат. „Като звезден прах” е своеобразен монолог за смисъла на битието, съграден от доверчива шепа истини. И набор от нравствени скрижали, основани върху осмисления житейски опит на авторката - реално въображение, покълнало върху символиката на отреденото ни време:

Хванах ръката ти
и литнах
заедно с мига

В книгата на Златка Тименова пулсират истини за света и за многоликата същност на съвременника. Жаден да узнае причините, поради които съществува. Боязливо търсещ физическите контури на божествения си създател и едновременно обладан от еретични помисли да бъде равен с него. Да доминира над природата, докато търси път към всемира. Скрит зад завесите на бъдещето, което ще докосне с разума на своите деца. Сборникът е поетично вникване във битието. Поднесено ненатрапчиво, но убедително чрез философските щрихи на авторския поетичен талант. Тименова не само владее до съвършенство смисъла на жанра и неговата изразна илюстративност. Тя го развива по свой си начин чрез наситената образност на тристишията в динамиката на новото столетие. Днес в България има много поклонници на хайку и „Като звезден прах” ни среща с една от неговите водещи представителки. Естествено, ще очакваме с интерес и следващите й творби. И нека погледнем позитивно на заобикалящите ни тегоби с едно от нейните прозрения, безспорно „осъдени” на дълговечност:

Анемонии
разноцветни усмивки
прогонват сивотата

Бих добавил - като мъдростта на звездния прах, с която ни поднася книгата си Златка Тименова…