ПРЪСТЕН
Рой гарвани граком три деня летяха
И морни завиха над стихнали двори.
А в двори Меруда загледа ги плаха
И тихо през сълзи към тях заговори:
„Летете, махнете се, гарвани кобни,
Не вийте се шумно над бели ми сгради,
Не вливайте с тежки си писъци злобни
И горест и мъка в гърдите ми млади.”
И махна с ръце си към облака черен,
Но гарвани свиха, събраха се ройно, -
И все по-страхотни сред грака чемерен
Те граком Меруди смълвиха спокойно:
- Недей ни прокужда низ пусти поляни,
А слушай какво ти в простора мълвиме -
Летим от далече ний, гости незвани,
Че имаме жалба на теб да вестиме.
На юг - там, където се Черна извива
И злъчно водите си кървави плиска,
Бушува се битва, неравна и дива,
И огнена хала зловещо се киска.
Там воин найдохме, с очи безотрадни,
Прострян, на гърдите със кървава рана,
Ний всички към него се спуснахме гладни,
А той се възсепна и тъжно подхвана:
„Ой, гарвани черни, почакайте, спрете,
Послушайте вие молбата ми свята
И после в награда си пир устроете,
Преди да ме хвърлят гробари в земята.
На север - под тъжний заслон на Балкана,
Сред Гинци - издига се къща мермерна;
По двори там ходи Меруда горкана,
На първа ми младост - гальовница верна.
Идете и нея вестете в - отруди
За нея ме сглъхнал е вопла ми нежен,
А щом не повярва и виком закуди,
О, дайте й златний ми пръстен годежен.”
И мигом в ненада пред кротка Меруда
Се нещо померна, позвънна, отскочи.
Тя трепна, обърна се бърже в почуда,
Пред нея злат пръстен на каменни плочи.
И с писък политна към него тя бледа,
Взема го и взря се, за тайната жадна;
На него поимка позната съгледа,
И възнак възви се, и мъртва припадна.
сп. „Общ подем”, кн. 4, г. 2., 15.03.1918
