ПОЛЕТ С “ВИДИМИ” КРИЛЕ
Павлина Павлова отново се потопи в детската тематика. В развитието на съвременната ни литература за деца през миналия век романът и повестта заемаха едно от първите места. Особено се наложи така нареченото “приключенско” четиво, чието начало бе поставено с издаването на първия български роман за деца - “Златно сърце” от Калина Малина през 1930 г. Високата летва, която авторката на “Златно сърце” постави, бе не само поддържана, но вдигната по-нагоре с произведенията на такива автори като Емил Коралов, Петър Бобев, Павел Вежинов и редица други, които излизаха в немислими за днес тиражи от 15 до 20 хиляди.
Постепенно с идването на “новото време” приключенските книги, търсени и обичани, почти изчезнаха. И не само те, детската ни литература сериозно залиня, срината бе художествено-имунната й система. Започнаха да се появяват “самиздат” книги, лишени от всякакви естетически качества. Едва през последните няколко години идейно-художественото равнище на произведенията за деца започна да се издига. И затова появата на всяко добро четиво за деца би трябвало да се отбелязва, за да може да стигне до читателската публика, колкото и оредяла да е тя.
В този ред на мисли искам да кажа няколко думи за новия роман на Павлина Павлова “Полет с невидими криле”. В него авторката не само следва добрата стара традиция, но я доразвива и обогатява в духа на времето, на неговия климат, обществени и социални взаимоотношения и на шеговитите изисквания.
Сюжетът на романа “Полет с невидими криле” - едно от важните изисквания за подобен род произведения - е интересен сам по себе си, развива се динамично, напрегнато и държи читателя в напрежение до края на повествованието. В основата на приключенския характер на фабулата е поставен главният герой Васил - Васко, както всички го наричат. Жив, плътен, типичен образ на съвременно дете, с желанията си не само да открива света, но и да бъде главен участник в събитията, случващи се около него. Приключенията му на морето, на село, в училище, в квартала подсказват развито въображение, стремеж към доминиране - типична черта на подрастващите момчета - към героично-приключенското, към непознатото и към необикновеното. Заедно със своите приятели и съученици и предимно с “любимата” си Таня, той смело, без колебание се втурва в най-различни приключения не само с желанието да “блесне” пред околните, но и да извърши нещо добро и значимо в неговите представи.
Павлина Павлова е успяла да изгради както реални образи на деца, така и да прокара чрез поведението и действията им възпитателен елемент, ненатрапчив, но осезаемо съдържащ се в постъпките, действията и мислите на действащите лица - деца и възрастни. И основно в семейството на Васко и приятелите от село. Въздействаща е и атмосферата на романа, природните описания, (макар и да не са в центъра на сюжетното развитие), и езикът, на който говорят героите. Налице са всички основания, за да кажа, че романът “Полет с невидими криле” е идейно-художествено защитено произведение за деца, една от най-стойностните белетристични книги за малките през последните няколко години.
_____________________
“Полет с невидими криле”, роман за деца, “Български писател”, 2013 г., стр. 176