Банчо Банов

По стълбата се качваше човек -
            стремителен и лек
прехвръкваше през стъпалата,
покрай вратите, перилата,
понесен сякаш от мотор
              на асансьор.
Но като стигна с пъргав скок
              желания етаж висок
              (девети ли, или десети),
той спря внезапно и усети
как цялото огромно здание
изгуби цвят и очертание,
и всичко взе да се върти -
площадки, стъпала, врати,
и той залитна, ням и блед,
- нито назад, нито напред -
и се катурна, и изчезна
обратно в зиналата бездна.

Ще кажете: на този мъж
какво му стана изведнъж?
Е, как какво? Че то личи:
той много бързо се качи!…

1981