ФИЛОСОФЕМИ

Ристо Василевски

***

Не е по-голяма оная благодат, от другата, с която чуждият живот се възприема като свой, във всичките му фази, с всичките му добродетели и недостатъци.

***

Истината е по-близка до първата дума, отколкото до всички езици, на които по-късно се е посявала и доказвала, и все едно колко добре е звучала на тях.

***

Човекът, който мрази другите, не знае колко с тази омраза мрази себе си.

***

Играта има смисъл, само ако дава възможност в нея да победи и някой друг.

***

Големи са само ония работи, които признават колко дължат на малките.

***

Образован е само оня, който може да разбере това, което чете, но и може да го предаде на всички други.

***

Онези, които са гонени отвсякъде, най-много се опитват да бъдат навсякъде.

***

Живите герои на времето обикновено ги погребват преди всички онези, които за загинали.

***

Дори когато се следва чужда следа, трябва да се остави и своя, по която някой друг ще ви припознае, познавайки така и себе си.

***

На собствения език и заекването хубаво звучи.

***

Не само в огледалото, но и когато отварят прозореца към двора, биха искали да виждат само себе си.

***

Всеки паднал лист разтърсва земята и внася важна промяна в природата. Само тези, които се взират единствено в себе си, никой от нас не ги забелязва.

***

Човек себе си най-тежко може да обиди, защото е такъв, какъвто е.

***

Оня, който е тежко болен, лесно се оставя да му бъде още по-тежко, ако някой му казва, че след това ще му е малко по-леко.

***

За да се видят в истинската им светлина, всички неща трябва да се отдалечат от светлината.

***

Оня, който не знае как е дошъл дотука, трудно ще намери пътя обратно!

***

Човекът е единственият феномен, който е наясно със своето непостоянство, при това сам го причинява..

***

Завещаното сърце може и да спаси живота на някого, само ако той започне да го чувства като свое.

***

Мнозина биха искали да се докоснат до духовните глъбини, без да се помръднат от своите ментални плитчини.

***

Пръстът, който ще бръкне в чуждото око, може лесно да пробие и собствената зеница.

***

Най-тежко е с онези, които във ваше присъствие говорят от ваше име, а вие въобще не ги разбирате.

***

Онези, които летят на чужди облаци, никога няма да имат чувството, че се намират на свое небе.

***

На всички постоянно им е виновен някой друг. Без оглед на това, колко самите те са виновни за всичко, което им се случва на другите.

***

Със саможертвата за другите понякога може да се извоюва най-голямата лична победа.

***

Неизвестността е сито, което пресява всичките очаквания от живота.

***

Всеки, който знае своя път, никога няма да застане на пътя на някой друг.

***

Жертването има смисъл, само ако някого или нещо спасява, или предотвратява повтарянето на постъпки, поради които някой трябва да се жертва.

***

Само ония - безсъвестните, могат да си въобразят, че са свяст и съвест на обществото ни.

***

Оня, който знае истината за себе си, може да я покаже на всички други, без страх, че някой може да злоупотреби с нея.

***

Големите работи са кост в гърлото на малките, но и единствен техен пътеуказател.

***

Да устоиш на порива, понякога означава да се съпротивляваш на сладостта, от която по-късно животът може да загорчи.

***

И идеалната форма - колелото, се спира в неравностите, по които се движи. Заслугите - и за формата, и за неравностите, разбира се, се падат на нас.

***

За да помогне Бог на всички, всички трябва да помогнат и нему.

***

Еволюцията признава само едно върховенство - революцията!

***

Сънят не е само физическо укрепване, а и духовно мъчение, и повече от това - обиталище на дяволите, на които човекът неминуемо е изложен наяве.

***

Общото мълчание е общ говор, от който всички се плашат.

***

Много хора биха се върнали към себе си, стига да не са забравили пътя, по който са стигнали (до себе си).

***

В мрака никой не вика, за да го чуе някой, а го истеризира страхът пред онези, които не искат нищо да чуват.

***

Полетът на думите…

Да се лети с крила е физическо усилие, което е равно на свободата. Летенето в мисълта търси безпределен простор за тази свобода.
Сънищата пък, не признават нито усилието, нито границите на който и да било простор, а самите те завземат царството, за което никой, който в него е престоял, не може със сигурност да свидетелства дори пред самия себе си.
Думите пък, ето, на този, му дават тон и смисъл, които другите могат само донякъде да разберат, без самите те да са сигурни какво точно ги е подтикнало да го стори!
Да се лети в мислите, в сънищата и в думите е като да се живее в своя, но и извън своя живот!