Ана Александрова

Приижда нощ. Фантазно обладана
от дух невидим в лунен сън летя…
И небесата ми предлагат странна,
прощална сцена с облачни цветя…

Последен миг!… Без речи за успеха,
през облачна завеса в звезден гланц,
ще отшумя, като ненужна дреха,
захвърлена след шеметния танц.

Но накъде?… Предчувствието плахо
примамно разпростира своя чар…
И канделабри златни затрептяха -
безброй очи в небесния олтар…

В незнайното ли? Втурвай се, не питай!
Вселенски звездопът пред теб блести…
И в шепота митичен на звездите
какви ли тайнства ще откриеш ти?

Ще акустираш нежно в облак лунен,
без дъх стопена в златната му длан…
Вълшебен край на устрема безумен,
победно взряна в пътя извървян…