Д. Б. Митов

Предговор към книгата

Едва ли има по-светла страница в нашата най-нова история от оная на въстанията, когато идеализмът и самопожертвуването на българина достигнаха до своя връх. Жаждата за свобода в онова време е била толкова голяма, че пред очите на вдъхновените младежи е нямало нищо невъзможно, дори и повалянето на една вековна империя, каквато е била турската.

Тази наивна вяра, този велик възторг, произтичащи от чистите извори на непокварените души, готови да се жертвуват за едно дело, ето кое е най-красивото в тия народни движения, осъдени предварително от хладния разсъдък на благоразумните и порядъчни хора, за които бунтовниците са били хаймани и нехранимайковци.

Такива за тях са били и Левски и Ботев и Каблешков и Бенковски и стотици други, които сложиха костите си по планинските върхове и усои с любов в сърцата, вярвайки че се жертвуват за нещо велико и вечно, като идеалът, от който са били обладани.

Един от тия ратници, един от тия непоправими и възторжени идеалисти за нашата свобода е бил и Ст-Загорченина Георги Апостолов. Вместо благоразумно да нареди своя живот и да осигури бъдещето си, като се предаде на търговия или друго тихо занятие, за което е имал всички възможности и сигурно е щял да има успех, благодарение на големите си способности, той се отдава с всичката си душа и сърце на революционното дело и умира като въстаник от четата на Ботев.

Надарен с извънредни дарби, със силна воля и голяма енергия, Георги Апостолов не е могъл да бъде само прост четник в четата на Ботев. И действително, според свидетелството на и сега живите му другари, особно на стария Никола Обретенов, той е бил един от най-приближените до войводата, който се вслушвал в съветите му и винаги е искал да чуе мнението му по всички въпроси.

Ето една характеристика за него във „възпоменателния албум по случай 50 годишнината от смъртта на Хр. Ботев”:

„Георги Апостолов, един от много енергичните съратници на Ст. Стамболов при организирането на Ст.-Загорското въстание през 1875 г. По силната препоръка и силното настояване на Ст. Стамболов, Георги Апостолов бе приет за член в „главния и таен съвет на Гюргевския централен комитет”. Той бе извънредно духовит, оратор, смел в разрешението на най-тежките революционни проблеми. Той имаше силно влияние върху личността на Ботева. Неговата красноречива и убедителна реч доведе Ботева на „Самодивското игрище”, за да се изпълни волята на изменчивата съдба. Апостолов бе изкусен стрелец. В момента когато куршумът на черкезина Джумбулет продупчи челото на поета, Апостолов с бързината на слънчев лъч откри мястото на черкезина и там като сноп го повали на земята със своята пушка, открадната от румънски военен склад”.

Личности с такива високи побуждения, носители на възвишени идеи за свобода и общо добруване, които не само с думи, а и с дела са засвидетелствували своя висок патриотизъм и горещата си любов към своята родина, без да са очаквали някаква награда, днес са забравени от поколенията, които се наслаждават от свободата, без да си спомнят за жертвите пренесени на нейния олтар и за трагичните сътресения, които предшествуваха и съпровождаха нейното раждане.

Много малко са градовете в нашето отечество, които са увековечили в бронз или мрамор паметта на своите граждани, дали живота си за свободата на своята родина или работили за културното повдигане на народа.

Петдесет години вече се изминаха от нашето освобождение и ние още продължаваме да бъдем нехайни към паметта на великите борци от предосвободителната епоха.

Както всички градове така и Стара Загора има видни личности, които са се жертвували за свободата или които са работили изобщо за културното повдигане на народа. Една такава личност е бил и Георги Апостолов, животът и дейността на който са изложени в тая малка книга.

На тия свои видни граждани Стара Загора трябва да побърза да увековечи паметта, за да може винаги да ги сочи с гордост като достойни нейни синове, защото те, заедно с много други като тях, от разни краища на България, станаха причина да се заговори за нашия забравен и охулен народ, до като се дойде най-после до войната за освобождението на нашата земя.

И трагично загиналата Загра в опустошителните пламъци на Сюлейманпашовите орди, окъпана в кръвта на своето многолюдно население, е едно върховно изкупление пред жертвеника на свободата, дето за пръв път редовна българска войска получи своето огнено кръщение.

Затова в Стара Загора, в това място, дето много революционери издъхнаха на бесилката, а други намериха смъртта си от неприятелски куршум в планини и долини, в това место изпълнено с трагизъм, напоено с кръвта на герои и невинни дечица и девойки, трябва да се издигнат българските Пропилеи, през които бъдещият поклонник ще трябва да мине, за да отиде в акрополите на Шипка и Бузлуджа при безсмъртните сенки на българските опълченци и на Хаджи Димитра и Караджата.

София, 1. I. 1929 г.

—————————–

*Пропилеи, гръцка дума - у древните гърци: предверия, предимно на храмове, украсени с колони.