Петър Василев

Няма съмнение, че за силата на един поет може да се съди и по косвен начин, ако по една или друга причина човек не е запознат със самото му творчество. Достатъчно е да се осведоми за литературните му приятелства, примерно, и то с най-авторитетните му събратя, които не се сближават толкова лесно.

А на Вълко Марашев дал Бог подобни приятелства и запознанства до такава степен, че и най-беглият поглед откъм столицата и откъм другите градове на страната - към Хасково няма как да не го открие сред първенците на местната литературна гилдия.

От своя страна пък, и сигурно от чувство на силна привързаност и признателност, самият той успя да “изнесе” своя “Мълчалив рецитал” пред ония от тях, които си отидоха от грешния свят през последните няколко десетилетия.

А лично към големия Иван Николов неговото приятелско чувство намери красноречив израз в единствената засега музейна сбирка, която беше открита към читалището в с. Книжовник по лично Вълкова инициатива и заслуга.

Изкушавам се да добавя, че пак по негова заслуга, тук предадох над 50 писма, които съм получавал от Иван на млади години…

Та искам пък и мога съвсем основателно да твърдя, че село Книжовник си получи един достоен книжовник: Вълко Марашев.