МИНАЛО - НЕЗАБРАВЕНО…
„Сенки от стария Плевен” е озаглавен сборникът с избрани произведения на поостаналия в сянка днес Георги Домусчиев. Той е дело на издателство Леге Артис, 2013 г., а негов съставител - Христо Домусчиев-Бебо, близък родственик на автора. Съдържанието включва ретроспективните „Сенки от стария Плевен”, „Отдавна”, повестта „Самичка”, „Очерки и разкази”, стиховете в проза „Есенни листа”, писма до твореца и което е твърде любопитно - речник на забравения всекидневен език на Плевен. Чест прави на общината и местното читалище „Съгласие” за оказаната финансова подкрепа, чрез която изданието е вече факт. То всъщност е илюстрация на белетристично творчество, останало назад във времето, но само привидно. Защото типажите му са пълнокръвни и в съвременен прочит. С известна уговорка могат да бъдат „вградени” и в наши дни. В привидната си архаичност са ярко българско четиво с възрожденски привкус, стигнал началото на миналия век. Сполучлива илюстрация на проза, обогатена с ненатрапчив психологизъм и с герои от паноптикума на градското фолклорно послание. Постепенно влизащо в модернизиращия се балкански свят със свои културни новости, квартални философи и социални преобразования, без които утрешният ден не е възможен. Те са прилични на людете, родени под перото на Гьончо Белев, Константин Петканов, Тодор Влайков и пр. Галерията може да бъде допълвана с още имена. Но важното е, че приликата не копира други творци, а се корени в матрицата на общите нашенски дни и години „тогава”. Адвокатът Домусчиев е с богат жизнен опит, остра наблюдателност и умело моделиране на разказа. Затова продължават да привличат с пълнокръвен образ по страниците Тодор Ламята, Васила Перачката, Станчо Гвоздев, малката Милка, Горан, Петър Ненков… Все така вълнуваща е авторовата гордост и от „своя” Плевен, предадена с думите на проф. д-р Иван Шишманов: „Ако има нещо, с което основателно да се гордее вашият град, това е неговата библиотека”.
„Сенки от стария Плевен” се появява неслучайно и далеч надхвърля стойността на „местното”, регионално четиво. Съставителят Христо Домусчиев вярно е уловил потребността на съвременния читател от български страници. От художествено разлистване на градската памет за историята и за навлизащите от странство новости. За любопитно надзъртане в бъдещото време с вплетени цветни очаквания в жадната душа на предците. „Есенни листа” пък - стихове в проза, са вид психограма на интелектуалеца, често подвластен на минорни настроения. Търсещ своя публика, за да й се довери и едновременно: да почерпи нови сили за личната орис, отредена му по повелята на Създателя: „Тъжните звуци болезнено трептят над уморения от грижите на деня град. Носят се те като привидение и притискат мисълта като кошмарен сън. И като че гасне всяка надежда от техния безутешен зов. Нещо много наболяло се долавя в техния тон като че оплакват някаква обща съдба”. („Звън”)
Сборникът на Георги Домусчиев подсказва, че появата на такива книги е актуално връщане към българското „днес”. Когато по книжните лавици събират прах всякакви неканени чуждестранни „гости”. А който познава родната литература, не ще се скита в морето от световна литературна класика. Ако това ни внушават съставителят и издателите на „Сенки от стария Плевен”, изцяло сме солидарни с тях…
