Виктор Боков

превод: Иван Маринов

* * *

Със жажда
за живот осъмвам всеки ден,
а моят път по стръмното извива.
И талисман, и медальон за мен
е листа от хапливата коприва.

Вълкът е моят роден брат –
в Сибир побратим той ми стана.
Въртяхме се в един и същи кръговрат,
боляхме от една и съща рана.

Овцете не прегризва вече със зъби,
отгоре им не стъпва като победител.
но в мен тревогата не спира да тръби,
смущава мойта жизнена обител.

Да, смъртен съм – това добре го знам!
Един след друг от този свят ще си отиваме.
Но над ръжта ще свети летен плам
и в дните си все нещо ново ще откриваме.

И жизнен сок ще блика в младата трева,
ръце потоци ще протягат към реките.
До вас, със вас и моите слова
от ранно утро като спътници ще скитат.

В ПАМЕТ НА ПОЕТА ПАВЕЛ ВАСИЛИЕВ

Павлодар с поета Павел ни дари,
с глас напевен като славея.
Но му завидяха хора зли,
до смъртта в покой не го оставиха.

Зная: дарбата за някои е трън,
радват се, когато други плачат.
Аз не вярвах, даже и насън,
че комуната ще има своите палачи.