Любен Любенов

СТАРИННИТЕ ВРАТИ

Те водят в манастирските килии,
черкови, магерници и мазета
или в мохамеданските джамии
с белосани и тънки минарета.
По вехтите попукани мазилки
на зидове, на дълги коридори
тъмнеят те - с греди във гъсти жилки -
и като тях отдавна няма втори.
И щом изскърцат в своя здрач огромен
и после стихнат, до зида застинали,
душите ни потръпват в смътен спомен,
как преди век и два през тях са минали.

1981

ВЕНЕРА МИЛОСКА

Кой превърна със грубост
като хрумване кратка
безподобната хубост
в безподобна загадка?

***
От дъжд измити улици…
Вървя из моя град,
под облаци от люляци,
бадемов цветопад.

Дръвчетата пред къщите
ме ръсят със роса.
Декорите са същите -
героите не са.

НА СЕЛО

Седя край буковата каца,
с вода напълнена от вчера.
На пръста ми калинка каца
и двете си крилца разперя.

И като тях все още знойно
небето е поаленяло.
И всичко е така спокойно,
че сякаш времето е спряло.

ПРОЛЕТЕН ДЪЖД

Бе скарването непредотвратимо.
Светкавици от твоите зеници
кръстосаха се вън неумолимо
и плисна дъжд над стрехи и лозници.
И той при мене в бедната ми стая
можа на прага да те задържи,
и пак изгря в очите ти оная
любов, която ми принадлежи.
А без да спре, дъждът по мойта стряха
барабанеше буен и могъщ,
и все така сърцата ни туптяха…
О, благославям пролетния дъжд!

***
Връща се лятото.
Връща се лятото!
То се познава по всичко:
ръкавите
     станаха къси над лакътя,
роклите -
     къси над колената;
сенките -
     къси за нашия труд,
бурите -
     къси и шумни;
дните -
     къси за нашия труд,
нощите -
     къси за любовта ни…
Връща се,
   връща се,
      връща се дългото лято!
Лятното слънце,
летните сенки,
летните багри
     крият късото земно щастие…

В БАЛЧИК

                     На Петър Алипиев

Дворецът на румънската кралица
сред грейналия в слънце парк мълчи.
Не се обажда ни щурец, ни птица.
Морето ближе бисерния блясък
и заслепява моите очи,
и ме люлее глухия му плясък.
Отварям книгата с корица синя
и тайнствено в ушите ми звучи
„Легенда за разблудната царкиня”…

1989