Борис Маковски (Борис Струма)

Слушай, Бебо, страшна тайна
снощи ми разказа тати:
как в едно море безкрайно
има сребърни палати,
а в палатите живее
и със хубостта си грее,
сред водата необятна, -
        рибка златна,
        чудна, малка,
        златна, дребна
        и вълшебна
като мъничка игралка.

Тази рибка, братче мило,
откогато свят светува,
вдън морето се е скрила
и сред рибите царува,
за добро и за сполука -
ала казват, че и тука,
до брега ни, често иде,
        за да види
        и да свари
        в труд упорен,
        неуморен,
наште пъргави рибари.

Знай, че тя не се показва
нито денем, нито нощем,
тъй и татко ни разказва -
а пък дядо дебне още
с мрежата край бреговете,
колчем ясен месец свети,
със надежда да я хване,
         за да стане
         и тя наша -
         ех, тоз дядо,
         хич не гледа,
че с лулата си я плаши!

1937