гатанки

Марко Марков

В небето живее,
с лице-колелце е,
всеки ден умира,
но не протестира.

             /слънцето/

Като сърп
извита
и от скръб
изпита.
             /луната/

На един таван,
от луна огрян -
лампиони горещи
с милиони свещи.

            /звездите/

Гост
от небето
пристига -
мост
над полето
ще вдига.
         /дъждът и дъгата/

В моя край
и в тоя свят
той е глашатай
крилат.
            /петелът/

Стои
на стената,
брои,
но не смята.
           /часовникът/

Щом ги затворя,
нощ настава,
щом ги отворя,
слънце изгрява.
                /очите/

На стената
се разгръща
на дузина братя
къща.
        /календарът/

Стърчи
сред нива,
с лъчи
се налива.
          /житният клас/

Знатна
царица
със златна
косица.
         /царевицата/

Прав,
кафяв,
въртоглав
по нрав.
           /слънчогледът/

Цял рой
зрънца
държи той,
деца.
              /гроздът/

Пее
и се радва,
немее
пред брадва.
               /дървото/

В небе
гребе
и пее,
в къща от кал
живее.
        /птицата/

По лист лази
тази
изящна и страшна
роднина
на бойна машина.
             /гъсеницата/

С криле е,
не пее,
не гука,
не кука,
а чука
ей тука -
на бука.
        /кълвачът/

Езерца -
огледалца
за слънца -
деца.
         /росата/

С роса
се измива,
пред коса
се превива.
          /тревата/

Пъстра люлка
за светулка
и храница
за пчелица.
          /цветето/

От млад
цвят
събран,
в склад
богат прибран.
                /медът/

Лежешком
припка
и плаче
дом
на рибка
и раче.
         /реката/

Из този свят
върви назад
и на парад.
          /ракът/

От юг
Трак-Трак
долита -
и тук
за Квак-Квак
пита.
         /щъркелът/

Между два бряга
реката бяга,
а над нея
той се протяга.
            /мостът/

Кръжи
и жужи
над цветя,
но мед не събира
тя.
        /осата/

От зори
в гори
и нивки
шета
чета
работливки.
         /мравките/

Черно
момче -
верно
гласче.
        /щурчето/

Над листо
и цвете
то
въртолет е.
         /водното конче/

Една
луна
извита,
на гол
кол
забита.
         /мотиката/

С поклони
живее,
сълзи рони -
и ги сее.
          /лейката/

Червен
нос -
зелен
алаброс.
            /морковът/

Расте
в лехица
дете
с брадица.
                /лукът/

Това
в гората
зърнах аз -
глава,
а на главата -
храст.
         /еленът/

- Човече -
рече
Лисана,
видях
страх
на поляна.
           /заекът/

Сиво,
диво,
страхливо,
скокливо.
           /зайчето/

Със зъбки
хрупка
гъбки
в хралупка.
        /катеричката/

В тревите крие
иглици сто,
а пък не шие
никога то.
         /таралежчето/

Рижа
умница -
грижа
за птица.
         /лисицата/

Пасе
в гората голяма
едно прасе
по пижама.
            /глиганът/

Ти се пази
от тази,
която пълзи
и лази.
          /змията/

Във висини
работи
с новини
и ноти.
          /антената/

Над стрехите
съм
укротител
на гръм.
         /гръмоотводът/

Той мълчи,
но с три очи
наблюдава
кой как улицата
прекосява.
             /светофарът/

На вид
е превит
и пробит
като душа,
а спори,
говори
и слуша.
          /телефонът/

Нашата съседка
Цветка
храни цветно ехо
в клетка.
           /папагалът/

Всеки я знае -
тя е
надута,
а пък не трае,
с нея играе
всяка минута.
               /топката/

Такава
слава
притежава -
през иглени уши
минава.
           /конецът/

Шия аз
без „Ох!” и спиране -
с него пръста ми
брониран е.
              /напръстникът/

Летяща,
бръмчаща
и ловка
спринцовка.
               /комарът/

Зверче
на таван
тъче
капан.
          /паякът/

Мълчи
пред децата
с очи
на рогцата.
           /охлювът/

Сиво
клъбце -
страхливо
сърце.
         /мишката/

Всяка есен
вика
с песен
ученика.
         /училищното звънче/

Безшумни,
чисти
и умни
листи.
        /книгата/

Тя е
дяволита -
знае,
а пък пита.
          /гатанката/