Сценка

Ценко Цветанов

Скромно наредена стая: легло, няколко стола, на средата маса, върху която има книги. Нощ. На стената мъждука газениче и осветява десетина души, събрани в стаята на тайно събрание. Между тях са Левски, облечен като тежък търговец, и учителят Соколски, в чиято стая е събранието.

Соколски: (става прав). Приятели, събрах ви не да се веселим и да си хортуваме „сладки приказки”, а за да ви представя моя скъп гост, тежък търговец на жито, дошъл да споходи и нашето градче… Той се интересува повече от това какво мислите вие по народните работи: не е ли време вече да се поразклати изгнилата турска държава, да свалим тежкия робския ярем… Аз ви познавам добре, вие сте добри мои приятели и зная, че на всички ви е дотегнало да бъдете роби… Но нека негова милост ви разясни по-добре.

Левски (става и говори пламенно). Братя българи! Време е вече да хвърлим турския ярем от гърбовете си. Ние желаем да се освободим от турското иго и да бъдем хора. Аз не се съмнявам, че вие сте родолюбци, християни и мъже и затова съм убеден, че всички желаете час по-скоро да видите измъчената си родина свободна. Стига толкова турците са ни мъчили и клали. Не трябва да чакаме със скръстени ръце, че някой ще дойде да ни освободи отвън. Ние можем сами да се освободим, но затова трябва тайно да се организираме в тайни комитети, за да се подготвим за общо въстание. Аз съм упълномощен и изпратен от Централния Български Революционен Комитет да организирам по села и градове местни революционни комитети, та да можем да вдигнем едновременно в цяла България знамето на свободата. В Северна България, както и в полите на Стара планина, от Сливен до София, и на много други места, успях да образувам комитети в продължение на тригодишното ми апостолствуване.

Аз вярвам, че и вие всички ще станете добри работници - членове на революционния комитет, та и тук, във вашето градче, да образуваме местен комитет.

Целта на комитета е: чрез революция да се освободим от тежкото робство.

Сега, след като чухте по каква търговия ходя: кое предпочитате от двете - черното робство или златната свобода?

Вашето приемане или отказване ще реши съдбата на българското население в цялата ваша околия.

(Изважда револвер, кама, евангелие и клетвата, написана на дебел лист и ги слага на масата).

Ако приемете, трябва да се кълнете в това хладно желязо (показва камата) и в топлия свинец (показва револвера). Ако ли пък не приемете, пак трябва да се кълнете в тях, че няма да предадете делото и изложите на опасност мен и учителя Соколски, който ме прие тук в стаята си.

(Късо мълчание).

Соколски: Нима ще се намери между моите приятели някой, който да не вярва в святото дело и да се откаже? Не! Аз мога от ваша страна да отговоря на апостола, че всички сте съгласни и приемате с радост предложението му.

Всички: (настават). Да, да! Съгласни сме! Приемаме!

Левски: Братя, радвам се, че изведнъж повярвахте в народното дело и приемате да се зачислите в реда на „народните работници”. Така трябва да постъпват всички истински синове на България. Само при такава вяра в народното дело ще можем да постигнем предначертаната цел на Комитета! Предлагам още сега, пред мен, под моята ръка да се закълнете и учредим местен революционен комитет. (Към Соколски). Соколски, на теб възлагам организацията на тукашния комитет. Ти ще го представляваш пред мен и пред Централния Революционен Комитет, затова дай пример на твоите бъдещи подчинени по служба и другари-братя по общонародното дело. Закълни се пръв! Ето клетвата. (Издига клетвения лист).

Соколски: (приближава се до масата, туря лявата ръка на сърцето си, а дясната вдига нагоре. Левски държи срещу него клетвения лист). „Заклевам се своеволно в честта си и в отечеството си, пред Бога и пред честното събрание на съзаклятията, че от сичко, което ми се яви, няма да кажа и открия никому нищо до смърт и до гроб.

Заклевам се и обещавам, какво ще работя със сичките си способности за освобождението на отечеството си България.

Заклевам се и обещавам какво полагам за светата тази цел живот и имот. 

Заклевам се и обещавам безусловна покорност на законите и заповедите на съзаклетний Тайний Централен Българский Комитет - съвършено мълчание и тайност на делата.

А в противен случай, ако бъда предател или престъпник, съгласявам се да бъда прободен от оръжието на това съзаклятие, което има длъжност да ма брани и право да ма съди.

(Докато Соколски произнася клетвата, всички стават на крака. След заклеването Соколски прегръща и целува Левски, после целува евангелието, камата и револвера. В това време отвън се чува тропот. Някой идва. Левски скрива веднага камата, револвера и клетвата. Соколски излиза бързо и веднага се връща пребледнял).

Соколски: (тихо). Изгубени сме. Иде Мрънков, шпионинът.

(Веднага след него влиза Мрънков, познат турски шпионин).

Мрънков: (изглежда всички подозрително).  Добър вечер, господа! Какво сте се събрали по късно? Минавах случайно и си рекох, чакай да видя какво прави Соколски толкова късно, пък то - тука цяло събрание. Какво решавате?

(Мълчание. Всички се споглеждат изтръпнали).

Мрънков: (заглежда Левски). Негова милост не е тукашен. По какво така е тръгнал да събира нощем мирните хора?

Соколски: Но господинът е търговец, дошъл е…

Левски: (разсърден става и залепя плесница на Мрънков). Навън, подлец! 

Мрънков: Как? С кое право удряш?

Левски: Навън! Иди ни предай на турците - аз съм Левски!

Мрънков: (изплашен, бързо излиза).

Соколски: Левски, какво направи, сега всички сме загубени.

І гражданин: Спасявай се по-скоро, докато е време. Ние ще се оправим всякак.

ІІ гражданин: Бягай по-скоро!

Левски: Не бойте се. Аз съм уверен, че тоя мазник нищо не ще смее да направи. Стойте спокойни. Нека продължим работата си.

Соколски: Левски, ти си велик човек! Един ден, когато България се освободи, на теб се пада да заемеш най-високата служба. Както сега си пръв, така и тогава трябва да бъдеш пръв.

Няколко гласа: Да, така е!

Левски: Не, братя! Ако доживея да видя България свободна, тогава ще ида да се боря за свободата на другите поробени народи. Но оставете това. Нека мислим само за сега и нека ни помага Бог и нашите мишци. Напред!…

Завеса