Марко Марков

Нямаше какво да сложи в устата си, защото в нея имаше сливи.

Разправяй го на шапката ми, особено ако тя е на тояга.

Оплете конците, защото нямаше кой да му ги дърпа.

Той си изпя песента и започна да мисли зло на хората.

От ума си тегли този, който има едно на ум, а не го използва.

След като му върза тенекия, поиска да му плати и за вложените материали, и за вложения труд.

Удряше толкова често на камък, че накрая реши да направи каменна кариера.

Усетиха, че е лапнишаран, а иска да мине за голяма риба - и веднага му свиха перките.

Хвърлих му ръкавицата, а той след минута колебание запита: „А другата?”

Закърпихме положението, но кръпката излезе по-голяма от него.

Носеше камък в пазвата си, но не го хвърляше по никого - беше скъпоценен.

Понякога наказанието също е престъпление.

Загубите ни правят щедри.

Продажният продава себе си, от това най-често страда, разбира се, купувачът.

Всичко се купува, но не всичко се продава.

Ако имаш пари, си роб, ако нямаш пари, не си свободен.

Хората струват толкова, колкото получават.

Да обичаш значи да подчиняваш, подчинявайки се.

Хората са стари замъци, обитавани от духове.

Човек на път - единственото съвършенство, което познавам.

Бъди озадачен и ще си повече жив.

Ако не искаш да имаш пирови победи, не води войни.

Бъди нащрек, когато някой стои зад гърба ти.

Изплю камъчето и то обърна неговата кола.

Всеки човек, без никакво изключение, е враг на самия себе си.

Вдигна ръце от тях, а те помислиха, че ги е вдигнал, за да се предаде.

Лъже под път и над път, а краката й са дълги до сливиците.

От дрънкането на оръжие не става песен, дори марш не се получава.

Изкуството е най-чистият стремеж към свобода.

Раслите в саксия не са цвете за мирисане.

Беше толкова кух, че колкото и да го натапяха, все изплуваше.

Удари две-три четки комуто трябва и… заглади косъма.

Щяхте ли да разберете, че съм задник, ако не ви водех напред?!

Човекът се състои от две неща: постъпки и съвест.

Непрекъснато се зъбеше и се озъби без време.

Най-сложен е пътят към най-простите истини.

Изпя си песента, а те го изкараха на бис.

Самотата ни прави философи, а свободата - красиви.

По улиците срещам не хора, а тяхното минало.

Завиждам му: той има дарбата да говори, когато мълчи.

И в шаха пешката не може да се превърне в цар.

Най-точен е изстрелът във въздуха.

Подписваше се с псевдоним, защото държеше на името си.

Аз продължавам да живея, защото имам дългове.

Дори когато почиваше, не стоеше със скръстени ръце - ръкопляскаше, ръкопляскаше…

У нас и вълкът е цял, и агнето - сито.

Той не знае за какво живее - за какво тогава да умре?

Толкова ни е накипяло, че ще започнем да се изпаряваме от страната ни.

Феноменално: с едната ръка краде, с другата ръкопляска.

Има средства, но няма цел, за да ги оправдае.

Първата стъпка към предателството е сляпата вяра.

Причината ражда следствието - и следствието веднага става причина.

Говори с другите само след като си говорил със себе си.

Прекалено изтъкващата се вярност е знак за гузна съвест.

Уважавай сваления идол - той още воюва.

Пее само мъжкият славей. Но кой му дава живот?

Аз съм човек и нищо животинско не ми е чуждо.

Две не вижда, въпреки, че си отваря очите на четири.

Буря в чаша твърд алкохол.

Локум на Голяма клечка.

Той се покри със слава… и сега е почти невидим.

Не е стока този човек, но си има цена.

Страшна дарба - прави свирки от всяко дърво.

Декарт, Декарт! Аз съществувам, защото не мисля.

Как да подливаме вода, след като живеем в пустиня?…

Огън му гореше на главата, а хората я помислиха за факел и тръгнаха подире му.

Старостта настъпва тогава, когато започнеш да си спомняш повече, отколкото трябва.

Най-добре е да се взираш в себе си нощем - тогава там е по-светло.

И кукловодите могат да объркат конците.

Най-сигурно растеш, когато слизаш надолу, в дълбочина.

Стана охранител, защото беше гол като пушка.

Облякоха го в доверие и чак тогава видяха, че е гол.

Прекупвачът продава краставици на краставичаря.

Улови бика за рогата, но не го пуска - страх го е.

Ако всичко се плаща на този свят, защо има ад?

Човек и пари - знае ли се кой кого печели?

Всеки има съвест, даже съвестният.

Ние сме в безпътица, защото винаги сме на кръстопът.

Пада все по-ниско, а става все по-висок.

Всеки, който се блъсне в мрака, просветва.

Ако имаш собствено мнение, пази го - могат да ти го откраднат.

Най-страшното - да превърнеш позицията си в поза.

Най-смешното - да превърнеш позата в позиция.

Той имаше спомени от своето бъдеще.

Най-висшата похвала - той владее майчиния си език.

Невинната лъжа е по-опасна от лъжата, осъзнала вината си.

В театъра на живота ролята на лъжата се изпълнява от истината.

Всяка проститутка е честна в страна, в която честността е заставена да проституира.

Богат поет? Ами! Или едното, или другото не е вярно.

Щастието, разделено на две, е по-голямо.

Когато славата идва рано, тя има време да си отиде.

Под шапката е като над шапката - празно.

Голямата лъжица не обича голямата лопата.

Казаха му, че е железен - и го продадоха като скрап.

Съвестта има само един недостатък - често заспива.

Съдбата не е логична, защото е жена.

Талантът е изключение, което не се съобразява с никакви правила.

Без видими усилия превърна миналото си в бъдеще.

Понякога съдят за човека по това, което не е направил.

Ако нямаш враг, създай си го по свой образ и подобие.

Творбата е винаги по-добра от твореца. С едно изключение - човекът.

Кажи ми какво нямаш, за да ти кажа какъв си.

Най-благоприятната околна среда - обръчът от фирми.

Златото не ръждясва, златната среда - да.

Искам да живея и с теб, и със себе си, но това е вече любовен триъгълник.

Героят и предателят живееха в един човек - и се разбираха прекрасно.

Орелът не пее - него го възпяват.

Непрекъснато се навиваше и това се отразяваше на походката му, защото вървеше в кръг.

Спечели си ореол и се радва - глава вече не му е нужна.

Ако на човек му липсва нещо, то се проявява там, където не трябва.

Той крачеше нормално - куцаше работата му.

Очакванията го излъгаха - и той не ги оправда.

Извървя житейската си пътека, седнал зад бюро.

Премина през живота, без да стъпи на краката си.

Беше толкова известен, че нямаше нужда от име.

Ратуваше не за равен старт, а за равен финал.

Короната никога не знае какво й кроят корените й.

Бозаеше от две майки, защото беше независим.

Умните вървят напред, хитрите - нагоре.

Той вярваше в чудеса, но чудесата не му вярваха.

Стана толкова известен, че вече можеше да открива известни истини.

Първият може да получи куршум и в гърдите, и в гърба.

Посрещнаха го с ледено мълчание, а той го натроши и го сложи в чашата с уиски.

Голяма клечка е - какво дърво само отсякоха заради нея!

Започна да се задълбочава едва след като стигна бездната.

Затворили небето му в клетка и го накарали да лети в него.

Израстване: преди размахваше сопата като кокал, сега размахва кокала като сопа.