Анатолий Жигулин

превод: Иван Маринов

* * *

С бели стенещи виелици
е бинтована смълчаната земя,
святкат блясъци изневиделица
и люлеят снежните поля.

Дълги и мъгливи пелерини
скриват бавно тихите зори.
Над пределите, до болка сини,
с ален пламък златото гори.

Тези дни, докрай невероятни,
с леден звън в ушите ми звънят.
Всичко е достъпно и приятно,
щом намира през сърцето път.

И когато от снега кристален
над нивята плиснат светлини,
вместо въглен злобата да пали,
доброта в душата ни звъни.

Нека се разделят с нас любими,
и годините все повече тежат.
Всичко се понася, ако има
чисти снегове по моя път.