Александър Бестужев
Александър Александрович Бестужев, руски писател, критик, публицист от епохата на романтизма, публикувал под псевдонима Марлински, декабрист, е роден на 23.10 [03.11.] 1797 г. в Санкт Петербург в семейството на обеднелия дворянин - издателя и офицера Александър Бестужев (1761-1810). Брат на декабристите Михаил, Николай, Петър и Павел Бестужеви. Получава военно образование. Печата от 1819 г. стихове и разкази. През 1820 г. е избран за член на петербургското Общество на любителите на руската словесност. През 1821 г. излиза като отделно издание „Поездка в Ревель”. През 1823-1825 г. заедно с Кондратий Рилеев издава алманаха „Полярная звезда”, където се изявява като романист („Замок Нейгаузен”, „Роман в семи письмах”, „Ревельский турнир”, „Изменник”), но и като литературен критик. За участие в декебристкия заговор (1825, член е на Северното тайно общество и неговата Върховна Дума) е осъден на 20 г. каторжен труд, присъдата му заменена със заточение в Якутск (1827-1829), където учи чужди езици и пише етнографски статии за Сибир, започва и повестта в стихове „Андрей, князь Переяславский”. Оттам е преместен по негова молба в Кавказ като войник в действащата армия през 1829 г., участва в много сражения, получава чин унтерофицер (1835) и георгиевски кръст, после е произведен в прапорчик (1836). Работи и живее в град Дербент, Дагестан. От 1830 г. печата редица повести и разкази („Испытание”, „Наезды”, „Лейтенант Белозор”, „Страшное гадание”, „Аммалат-бек”, „Фрегат Надежда”, „Мулла-Нур” и др.), излезли през 1832 г. в 5 тома под заглавие „Русские повести и рассказы” (без името на автора), ІІ издание -1835 (с името А. Марлински), ІІІ изд. -1839, ІV изд. - 1847. Автор на лирични и сатирични стихове, поетични послания, епиграми, рецензии, полемични писа, есета. Загива на 7 [19].06. 1837 г. в гората до форт „Свети Дух”, сега микрорайон Адлер на град Сочи в битка с черкезите; тялото му не е намерено.
Публикации:
Поезия:
