Владимир Кирилович Карпеко, руски съветски поет, е роден на 18.02.1922 г. в град Казатин, Украйна, в семейство на железопътен работник. Завършва средно образование в Белорусия (1939). Следва в Ленинградския институт за железопътни инженери. Участва във Великата Отечествена война, бил е разузнавач, раняван е пет пъти, награден с ордени и медали. След войната живее и работи в Крим. Главна тема в творчеството му е героизмът, верността към войнския дълг. Първата му книга «Широкая дорога» излиза през 1950 г. Следват книгите «Алексей Большаков» (1952), «Ещё про это» (1954), «Про мальчика Петю» (1954), «От сердца к сердцу» (1956), «Лицом к огню» (1959), «Такая моя планета» (1963), «Дорога под небом» (1967), «Пять лучей» (1968), «Без риска остаться живыми» (повести, съвместно с И. Акимов, 1968), «Страницы моей памяти» (1970), «Эхо гнева» (1974), «Нашим Ярославнам» (1975), «Просто жизнь» (1976), «Наследник гроз» (1981), «Избранное» (1983), «Черта» (1984), «Замани меня жизнь» (посмъртно, 1993). Член на Съюза на писателите на СССР (1955). Автор на повести за разузнавачи, текстове на песни в редица филми. Лауреат на наградата «Ал. Фадеев» (1981). Умира внезапно от разрив на сърцето на 07.02.1993 г. в Москва.

Публикации:

Поезия:

ПЪТ ПОД НЕБЕТО/ превод: Иван Карадачки/ брой 53 юли 2013

МИНАВАМЕ ПРЕЗ РУБИКОНИ…/ превод: Иван Рудников/ брой 90 декември 2016