ПОСВЕЩЕНИЯ
ПОСВЕЩЕНИЯ
на В.
* * *
Луната е зад облаците скрита.
Звездите са невидими.
Изгубени
са в мрака
всички
пътища.
Съкровища нощта е съхранила,
а няма на кого да ги дари.
* * *
На прага, където
Денят и Нощта
в светлината се сливат,
където
изтлява шумът
от досадните истини
и светът
се превръща
в мелодия,
на прага,
където
умира страхът
и тъгата отлита,
на прага на другото време
ще дойда отново
при теб.
* * *
Там някъде,
на границата между времената,
в селенията на съня,
там някъде,
където се докосват сенките
на всички вероятности,
на всичките потулени желания,
на всички празници несбъднати,
където чудесата
стават истини
в една неуловима мимолетност,
там някъде
си истинският ти –
проекция на някаква предишност
и силует на неизбежно предстояще.
Там някъде –
на границата между времената
в селенията на съня,
при себе си се връщам,
за да открия теб.
ПРЕДНАЧЕРТАНОТО
Когато се изнижат всички дни,
когато пътища, лица и думи
в един безкраен сън се слеят,
аз пак ще те намеря.
Когато ново утро се роди,
когато в нови измерения,
преобразен, светът ни приюти,
аз пак ще те намеря.
Пред теб на твоя път ще се явя,
по стъпките ти ще се спусна
и като сянка неотклонно ще те следвам.
ОТ ДРУГАТА СТРАНА
В очакване препускат дните
и будни нощите се гонят
с неистовия порив да преминат
отвъд предела, който сочи
началото на ново пътешествие.
Препуска времето в очакване
от другата страна да иде,
където тържествуват чудесата,
където се редуват празници,
несъстояли се преди.
ТИХАТА ВОДА
С шепота на милваща вълна
на дъното ще те примамя,
в онези дълбини, където
отломки от предишното са скрити
и пазят в тишината на съня си
тайната на бързащото време.
Ще ти разказвам дълго, дълго
за тъжното сияние на дните,
за лудите фиести на нощта,
в лудешки танц ще те завихря
и неусетно от пожара ще открадна
за себе си най-светлата искра.
ВАРИАЦИИ НА ПРИКАЗКА
Над златната река се спуска вятърът,
за да й каже, че света владее,
че обикаля всички пътища,
познава всички брегове,
но волята му е безбрежна
да броди винаги навсякъде.
Над златната река се спуска вятърът,
за да й каже, че сънува
сиянието на водите й ,
но негови са всичките съкровища
Докоснал златната река,
отлита вятърът нанякъде,
а в необятните й дълбини
остава неговата сянка.
ПЪЛНОЛУНИЕ
Вълшебница е кръглата Луна,
от тайнствени селения пристига
да нарисува златен път по старата река
и да събуди в паметта й
сенките на минали столетия,
които пазят неизречени послания.
Вълшебница е кръглата Луна,
в безсъници тя слива силуети
да сбъдне скритите желания,
да възкреси поверия забравени
в една история на мъдростта.
ВЕДНЪЖ ОЧИТЕ ТИ МЕ СПРЯХА…
Веднъж очите ти ме спряха,
отведоха ме в скрити дълбини,
вълшебна сила ме омая
и все потъвах,
и потъвах надълбоко…
Веднъж очите ти ме спряха
и всички други погледи забравих,
потулих се в невидим свят
най-ценното съкровище да търся
и все дълбаех,
и дълбаех по-надолу,
за да намеря самотата.
