Збигнев Херберт (Zbigniew Herbert), полски писател, е роден на 29.10.1924 г. в град Лвов в семейство на юрист. Завършва право в Коперниковия университет в Торун (1949). Следвал е философия във Варшавския университет (1951). Дебютира през 1948 г. През 1955 г. получава награда на конкурса на 5-ия фестивал на младата литература. През същата година става член на Съюза на полските писатели, а член на президиума на Съюза на писателите - през 1972 г. Работи като редактор, учител, асистент, директор, драматург и др. Издава книгите „Струната на светлината” (1956), „Хермес, куче и звезда” (1957), „Изследване на предмета” (1961), „Варварин в градината” (есета, 1962), „Надпис” (1969), „Пан Cogito” (1974), „Рапорт от обсадения град” (1983), „Елегия за сбогом” (1990), „Ровиго” (1992), „Натюрморт с юзда” (есета, 1993), „Епилог на бурята” (1998), „Лабиринт край морето” (есета, 2000) и др. Автор и на пиеси. Член на ПЕН-клуба (1972), на редица академии. Носител на наградите „Ленау” (1965), „Хердер” (1973), „Петрарка” (1978), Литературната награда на град Йерусалим (1991) и мн. др., пътува много по света. Умира на 28.07. 1998 г. във Варшава На български е превеждан от Вера Деянова, Блага Димитрова, Кръстьо Станишев, Петър Караангов и др.

Публикации:

Поезия:

ЗАВРЪЩАНЕТО НА ПРОКОНСУЛА/ превод: Кръстьо Станишев/ брой 53 юли 2013

НАДПИС/ превод от полски: Здравко Кисьов/ брой 59 февруари 2014

Публицистика:

СПОМЕНИ НА ЧОВЕКА ЗА ПРОРОКА/ бележка и превод от полски: Диана Димих/ брой 66 октомври 2014