СИЛАТА НА МОМЕНТА
Навън тихо капеха листата и миньорната есенна песен на стенещи вълни нахлуваше през отворения прозорец. Понякога, за момент настъпваше страхотна тишина и цялата нощ, синкава и тежка, лъхаше мълчание и страх. В салона на д-р В., където се беше събрало едно малко общество на чай, също беше тежко и скучно. Изведнъж, някой затвори прозореца, спусна завесата и в салона стана тихо и уютно. Само като някакво далечно неразбираемо ехо се рееше вън тихият проплак на есента.
Една млада русокоса дама каза:
- Но господа, защо сте така мълчаливи? Нима ние сме се събрали тук да съзерцаваме късната и горестна нощ и под давлението на пробудени спомени да страдаме безмълвно?
Атмосферата се промени. Разговорът стана изведнъж оживен. Всички се надпреварваха да изкупят онова предишно настроение, което под силата на есенната нощ и скръбта на душата, разнежена в ласката на спомена, бе обзело почти всички.
На масата, осветена от бледочервена светлина, лежеше книгата на Пол Хайзе - “Силата на момента”. Тая нощ имаше някаква тайнствена притегателна сила и насочваше мислите почти на всички в една насока. Изведнъж много погледи се спряха на книгата. Няколко ръце се протегнаха, един я взе, разтвори я, прочете нещо и темата за разговор беше намерена.
- Силата на момента! Ето прекрасна тема! - каза един господин.
Дамите се поусмихнаха, но все пак се съгласиха с него.
Една сантиментална есенна нощ изискваше една подобна тема. И младата русокоса дама по тоя случай разказа едно свое приключение:
- Пътувахме с малък елегантен автомобил за един курорт. Бяхме пет души спътници: моят мъж, две дами и един доктор, който не зная как, беше седнал до мен. Правилото съпругът да седи до съпругата тоя път беше нарушено. Дамите охотно разговаряха с моя мъж, аз се бях захласнала в пленителната природа, която действаше хипнотически на окото и ушата. Възхитителните кътчета всеки час сменяха своя чар с по-жив и осезателен.
Скоро обаче, аз станах неспокойна. Присъствието и близостта на тоя млад и хубав мъж, внасяше някакъв смут в душата ми. Той имаше сини обаятелни очи, дълбоки и проницателни, матово приятно лице и женствено очарователни устни. Пред мене стоеше ярък целият морал на брака, но нещо несъзнателно и нещо неумолимо и властно обземаше душата ми. Каква беше тая непобедима власт, пред която бледнееха всички условности, почти всички принципи за брак и морал? Напразно се противопоставях на това бушуващо чувство, което ми пречеше да усещам присъствието на своя мъж …
Тихата нощ, лека и тайнствена, свлече копринен шарф над природата… Нейде в теменужното надземно море, като малка приказна янтарна ладия, заплава луната. Навлязохме в залесен път. В автомобила стана тъмно. Моят спътник по-плътно се притискаше до мен и ръката ми безропотно лежеше в неговата. Това беше някакво странно чувство на омая с угризение. А после, аз усетих допира на кадифените му устни до моята страна… Безполезно е да описвам онова, което изпитах в тоя момент. Аз съм уверена, че малко или повече, всеки е преживял подобна сила на момента.
Когато излязохме на открит път, забелязах, че дамата, която седеше до моя мъж, изглеждаше заруменяла и неспокойна… Навярно и тя на свой ред беше преживяла със своя събеседник… силата на момента.
Дамата млъкна.
- Госпожи и господа - извика д-р В. , - един въпрос! Аз питам, дали и възрастните дами и господа са способни да изпитват силата на момента? И отговарям - да! Ето ви един конкретен случай: вижте в ъгъла!
Всички се обърнаха и се изсмяха. В ъгъла, до прозореца, седяха стара мома и господин, тази нощ запознати, с ръце вложени една в друга. Те бяха задрямали… Смехът на околните ги разсъни. Дамата се смути, но господинът хитро заяви:
- Господа, ние само поискахме да ви представим нагледно силата на момента!
Весел смях се понесе из салона. През завесите вече виделееше…
