РОДНИЯТ ЛЕС
РОДНИЯТ ЛЕС
О, тъмен лес, мой роден лес,
ти, мавзолей на тишината,
приветно срещаш ме и днес
с духа си жив на старината!
Пак твое чувствам се дете,
пак чувствам в мен по всички жили
да се разлива, да расте
сок девственен на твойте сили.
Опиват ме зеленини,
безгрижно бродя, дишам волно
и в звездозарни висини
ноще се взирам богомолно.
И блика в мене извор свеж,
отключват се води магесни -
о, тъмен лес, мой роден лес,
мир на предания и песни!
ТАМ, ДЕТО ВИТ ЛЪКАТУШИ
1.
Вред накитено е, вред е благодат.
На упорен труд човешки - подвиг свят.
В равнината слънчева и волна,
как душата ми е богомолна.
Като в храм пристъпвам на зелен килим
и върви с мен някой кротък и незрим:
кланят му се гъсти, тучни ниви,
чучулиги славят го звънливи.
2.
Дим. Стойчеву
Ден работен ясно чело шири,
кланят се дървета богомолно,
Пискат медни свирки по баири,
в пасища коне лудеят волно.
Гали ме, увлича и опива
на земята свежото дихание.
Всеки звук е тук молитва жива.
Всяка тръпка лудо е желание.
Дишам с порив на кълнило зрънце,
с волността на птичките се рея -
о, таз жажда за простор и слънце,
о, таз светла радост, че живея!
3.
Трапеза скромна с дарове от Бога:
и хляб, и сол, и лук и вино много.
От хляба лъха сладко изпарение,
от всяка дума - светло примирение.
О, тоз аромат здрав на земята,
поливана със пот от мъка свята!
4.
Лази прашен път от хълм на хълм.
Мараня играе в пладнен жар.
Бодро аз вървя, но сам не съм -
вятърът ми е другар.
Весело ми все приказва той,
киска се в ушите ми, звъни -
ей, живот, ти нявга волен мой,
ей вий, луди младини!
5.
От дедите ни е още завещан
на Троицин ден да слагаме курбан.
Там, при кръста на високата рътлина
призори възлязохме и таз година.
Кръстихме се без наведени чела,
молехме се срещу всяка напаст зла.
Град да не удари, суша да не гори,
стоката ни люта болест да не мори.
После обща се трапеза нареди,
три пъти с тамян на кръст се прикади;
ядохме - земята спорно за да дава,
черпехме се и възнасяхме на Бога слава.
