НА БАЩА МИ
Колко сила се крие във мене,
преобърнах няколко бездни.
Мълчаливо усмихната денем,
със искрици в очите ми звездни.
Ала никой не вижда тъгата,
не познава детето във мене.
Вечно търси на тате ръката
и звукът на часовника стенен.
Но сега съм голямо момиче,
ще се боря сама с тъмнината.
И ще знам, че един ме обича -
моят тате, поетът с брадата!
***
Поседни за малко,
погледни във очите ми,
тези опити жалки
за поредно обичане.
Поседни за малко,
погледни във душата ми.
Ах, направо е жалко
как откъсваш крилата ?.
Поседни за малко,
погледни и във себе си.
Колко много закалки,
чак непотребен си!
Поседни, погледни
после тръгни надалече
и света прегърни
с любовта ми вечна!
***
Малки, чудни и прелестни капчици,
как красиво танцуват със вятъра.
Аз не търся червената шапчица
и на приказни шейхове шатрата.
Аз не съм и принцеса от приказка,
не с целувка, с будилник се будя!
Прозаичното някак по-близко е,
на вълшебното вечно се чудя.
Май забравих детето във себе си,
все потънала в делнични грижи.
Ах, кажи ми, и ти ли обсебен си
от живота така неподвижен.
И напук на всички реалности,
аз избирам да бъда вълшебница.
Да творя във свои тоналности,
да не бъда аз ничия двойница!
***
Безмислени изглеждат дните
така банално подредени.
И чувствата ги пазя скрити,
далеч във приказни вселени.
И как аз мога да обичам
щом всеки пази си сърцето,
но въпреки това се врича
и обещава ти небето.
Помни, че думите опиват
и те понасят на крилата си.
Но винаги за тях откриваш -
далечни сенки на делата са!
***
Съблечи ти всяка задръжка,
провокирай най-дивото в мен.
Тези алчни погледи мъжки
и ръце, на които съм в плен.
Подлуди ме с дъха си студен,
да потрепвам от всяко докосване.
И бъди все така устремен
и повярвай - светът омагьосан е.
И ще бъда аз твоя докрай
като птица свободна и дива.
Всяка част от мен опознай,
да се чувстваме истински живи!
***
Момичето със сините очи
не плаче вече даже и не страда.
Единствено по погледа личи,
усмивката е само за фасада.
И смело все напред върви,
на всички свои бури устоява.
Макар сърцето да кърви
душата й напук остава бяла!
***
И как да бъдеш човек
във джунгла пълна с диваци.
Отмина златният век,
сега било демокрация.
И всеки се бие в гърдите,
че иска, знае и може.
А как се залъгват горките,
въпросът явно е сложен…
И няма ли вече приятели,
аз виждам куп интереси.
За тези фалшиви ласкатели,
смених много адреси!
***
Ти чуваш ли ме, мое вдъхновение,
недей прибързано да тръгваш.
Светът сега от тебе уморен ли е,
та всяка светлина помръква.
И все така безлични дните са,
потънали почти в безвремие.
И тайните вселенски скрити са,
за някое по-мъдро поколение…
***
Като прилив се блъскам в скалите,
като хала безумна танцувам.
Ала раните пазя ги скрити -
с неизвестното пак се целувам.
Като птица свободна политам
и на вятъра тихо прошепвам.
Да съм цяла пак ще опитам
и душата ми пак ще потрепва!
***
От миналото днес отпивам
горчива глътка на раздяла.
Секундите дори препират,
душата ми е снежнобяла.
От всяко вдишване боли ме,
със всеки изгрев се прераждам.
Довчера шепнех твойто име
и утолявах всяка жажда.
Сега сме двама непознати
и всеки своя път поема.
В живота няма нищо гратис
и всеки нещо ти отнема!
