ТАКИВА МИ ТИ РАБОТИ
В последно време понятието „жив класик” набира скорост. По премиери, заведения, интервюта, телевизионни предавания непрекъснато лепват на някой от писателската гилдия етикета „жив класик”. Провървяха из родната ни съвременна литература класик до класика.
Е, казвам си, и тази мода ще мине, всяко чудо за три дни или както е казал древният мъдрец: всичко е суета и гонене на вятъра. Ще си трая. Но както си траех, взеха да ме налягат едни шантави въпроси. Щом има живи класици, си мисля, значи има и мъртви класици. А може ли да има мъртви класици - отговор не намирам. И все пак, как така ще има мъртъв класик, се чудя, щом е мъртъв, значи не е класик. Нали така?
Оплетох се като пиле в кълчища от тия мои шантави мисли и отново реших: ще си трая до изясняване на проблема. Но то като е речено нещо да те тормози, то ще те тормози и в миша дупка да се скриеш.
Та, седя си аз тия дни пред телевизора и превъртам каналите с плахата надежда да намеря нещо що-годе свястно, а то какво - от един канал някакъв досадник ме убеждава в чудодейната сила на космодиска само за 99 лева и 99 стотинки. На екрана от друг канал - нагледен урок по секс, и то посред бял ден (извинете ме за старомодните ми разбирания по въпроса). Решили режисьорите отвъд океана да ни просвещават, вземайки ни за туземци. На друг хвърчат с бясна скорост коли, екранът се тресе от пукотевица, трупове падат ефектно като зрели круши - пак нагледен урок как да се убиваме показно.
След дълго бродене по каналите на кабеларките най-после си отдъхвам, попадам на наскоро появилото се предаване по БНТ „Защо не”. На екрана, в близък план, водещата - актрисата Мартина Вачкова, сияеща от удоволствие, разговаря с един поет.
Сипе суперлативи за книгата му и за десет секунди пет пъти го нарече „жив класик”. Толкова много харесала новата му стихосбирка, (пропуснах заглавието от слисването си), че непрекъснато я четяла и вече страниците й били оръфани от четене.
Ами да я остави да си отдъхне малко горката гениална книга, джанъм, след като не се разделя с нея, все ще е запомнила някое и друго стихотворение наизуст. Живият класик (Георги Господинов) скромно мълчи. Всъщност човекът има някакъв талантец, първите му изяви бяха още в асамблеята „Знаме на мира” (при Людмила Живкова). Вперил снизходително-разбиращ поглед във възхитените очи на актрисата.
Излишно е да казвам, че търпилото ми вече не изтрая. Не че толкова се ядосах на глупостта на дамата (колкото по си глупав, толкова по ти е лесно), но ми стана жал за българската литература и за нейните видни представители. Много жал ми стана. Дотам ли я докарахме, та водещи телевизионни предавания дамички (с неистов стремеж към изяви) да оценяват българската литература и определят мястото на писателите в нея. Нещастни български писателю, кой те в таз продънена люлка залюля…
Но пък кой ли е на мястото си в нашата държава. И кой го е грижа за някаква ценностна система. Най-ценното нещо днес са парите, многото пари. Те са ни и Богът, те са ни и Царят. 13-14 годишни деца стават убийци. Нали се възпитават от залелите ефира пошли екшъни, трилъри и прочие антихудожествен боклук, пробутван ни на цени втора употреба.
Та, такива ми ти работи, както казва моят талантлив приятел от Казанлък, белетристът Веселин Стоянов.
2005 г.
