СТРАЖАТА

Иван Стефанов

Привечер зад отсрещните баири запуши. Отначало се заиздигаха бели кълба, после потъмняха. С настъпването на нощта по небето плиснаха кървави отблясъци. Кълбата дим се дигнаха високо. От време на време ги прорязваха огнени езици. Мрачни сенки плъзнаха по скатовете на планината. Гореше Клисура. Мъртвешка тишина притисна долината. От тук, от другия й край тя се виждаше цялата. Само от три места се влиза в нея, оттам където гори, зад Момини гърди и от тук, където двете планини се сливат, и между тях е само един процеп за пътя. Тук, върху зъберите от двете страни на процепа, вече двайсетина дни стояха на пусия шепа въстаници.
Преди два месеца, когато за пръв път дойде в селото, Волов охлади ентусиазма на готовите за всичко мъже. Те бяха готови и чакаха само знак да развеят знаме, да погнат турците. Няколко от тях от години бродеха из планината. Бяха хайдути.
А той нареди друго.
Да не се вдига никакъв шум, да не се посяга на турци. В селото те са повече и по-добре въоръжени. Друго искаше апостолът. Да се изнесат от селото и да застанат на стража зад него, горе по зъберите. От там нататък бяха повече турски села и оттам можеха да нахлуят орди от башибозук и войска. Не им беше по воля, но изпълниха заповедта.
Не турчин, а и пиле не прехвръкна през тия дни през прохода. Пушка не гръмна, но турчин не премина. Понадникнаха, постояха и се отдръпнаха. Страшно беше мълчанието на зъберите. Там стоеше стражата. Не знаеха колко са, но знаеха откъде са, знаеха, че са мъже, готови на всичко.
Сега на запад гореше и това беше единственият знак, единствената вест, която получиха досега. От дни наред, иззад Момини гърди, виеха зурни и пълзяха орди. Потъваха нататък към Клисура. Шепата юнаци бяха отрязани от центъра на въстанието. Останаха сам-сами. Отвсякъде турци.
Не мръднаха оттам.
На сутринта, когато пламъците стихнаха и до тях достигна миризмата на изгорено и виенето на зурните, които се връщаха, стражата напусна зъберите и потъна в Балкана.
Нямаше вече защо да стоят на това място.
На него остана само името й.
Стражата.

14.01.2006