Марко Марков

едностишия

ПРОЛЕТ I

Върху рогца на охлюв се крепи небето.

СЛЪНЦЕТО

Родилни са петната по лицето му.

***

На вкус стипчиви са звездите пътеводни.

ИЗВОР I

Преди да пиеш, трябва да се поклониш.

КРИЛО

С пера е патерицата облечена.

ОТ  ВЛАКА

В нощта селцето сякаш е огнище.

РОДИНА

Най-истинска си в детската рисунка.

ВОДОПАД

И изведнъж дървото на водата разцъфтя.

КЪМ  ОГЪНЯ

Ще бъдеш беден, ако само топлиш.

***

Най-силна е най-слабата надежда.

ИСТОРИЯ

Идеите с невинна кръв се плащат.

ЧИСТОТАТА

Истинска е, само докато се бори.

БЕЗЛИЧНИЯТ

А искаше да виждаме в очите му сълзи.

***

Колко си тежка, сянко безплътна.

ДЪРВО

Блести короната, а коренът работи.

ДОСТОЙНСТВО

По-беден от богатия съм вече, боже.

***

От факт по-странен е животът ни.

ПЕПЕЛ

Но все пак в теб живее споменът за огън.

ГИЛЗА

Не съм виновна аз - виновен е куршумът.

ЛЮБОВ

Пустиня синя между „не” и „да”.

***

Чии парите са,  с които просяка зарадва.

ТИРЕТО

Победен означава винаги по-беден.

ЛЪЖАТА

От мен е по-противна само истината с маска.

ТВОРЕЦ

Болчице! Майко моя рожденна!…

БОГ

Един, само един, само един човек да повярва.

СМЪРТТА I

Да можех с тебе всичките си дългове да изплатя.

БРЕЗА

Нима и тебе може някой да те отсече.

ИЗВОР II

Да знаеше какво те чака по-нататък, о , вода.

***

О, колко нежни са яйцата на змията.

ФЕВРУАРИ

За София си спомням в този месец само.

***

Страхувам се от ясния човек:, неясният е тъжен.

ЕДНОКРАКИЯТ

Той няма никога дърво да отсече.

***

Човекът е човек, когато казва:  Аз съм длъжен.

***

Не любовта, омразата ни прави равни.

СЪРЦЕ

От години чукам - никой не отваря.

ИЗУМЛЕНИЕ

Видях човек без сянка, боже мой.

ПТИЦА  И  НЕБЕ

Не аз съм в него - то е в мене.

***

По-смел от всичко друго е страхът.

ЛЯТО

В небето диша дъжд, житата го усещат.

ПРАВИЛО

Създадох го - и изключение съм вече.

***

От всичките човеци мразя само сития.

ПОЕТ

Осиновен от ехото, той ехото осиновява.

ГЛУХОНЕМИЯТ

Да можех като него думите си да държа в ръце.

АКТЬОРЪТ

Живея в свят, измислен по-добре.

***

Във власт облеченият винаги е гол.

***

Човекът избира живота, животът избира смъртта.

НОВЕЛА

Той умря - а часовникът му живее.

СЕЛЯНИН

На рамо като пушка той мотика носи.

***

Колко слабо и силно си, стръкче трева.

***

С корени прегръщат се дърветата.

***

Не пуща никой фойерверки денем.

МИНАЛО

Когато счупиш чаша, не чупиш само нея.

***

Ласкае слънцето и житото, и плевела.

СМЪРТТА II

Тази възможност не пропилявай, човече.

ИРОНИЯ

По-сладък от своята истина ти си, мъдрецо.

ПОБЕДА

В усмивката на победения живее тя.

***

Водачът, скрит в тълпата, е опасен.

ЦВЕТЕ

Страшно красиво е, сякаш е изкуствено.

ДЕБЕЛЯНОВ

Само майка си има - и тя е от камък.

БЕДНОСТ

Той даваше, за да получи повече.

***

Смъртта е единица мярка за живот.

ГАРОВ  ЧАСОВНИК

По-кръгло от лицето на чиновник е лицето му.

РИБИТЕ

Защо са им думи, щом с одежди блестят.

БЕЛИЯТ  ЛИСТ

Като детско лице - и лице на мъртвец.

СЪУЧАСТИЕ

А кой оръжието на убиеца създава.

ДНЕС

Само миг между вчера и утре.

ПТИЦАТА

Робиня е - и в клетката лети и пее.

ДЕТЕ

От гълъба то учи първата си дума.

***

Горчив е коренът на всеки смях.

***

Със самота е пълна всяка чаша.

КЪЩАТА

Ден след ден те разпродава на безценица.

ПРОЛЕТ II

Тече ливадата, а изворът цъфти.

***

Най-чиста е тъгата в празник.

***

Когато думите празнуват, аз съм тъжен.

ИМЕТО

И след смъртта ти е присъда то.

СЕМЕЙНА  ФОТОГРАФИЯ

Всички тъги са навлекли радостни маски.

***

Единственият е беда за всяка власт.

ТОЧКА

Тя трябва да е капка кръв или сълза.

ЖИВОТЪТ

Солена светлина, безкрила болка.

СТЪПКА

Защо на съществителното е глаголът омоним.

***

Най-многословна в нас е тишината.

ДРАМА

Не е ли всъщност епилогът пролог.

МИНИАТЮРА

И в капката живее водопад.

ДЪГА

Мост многоцветен е твоята сянка, о, дъжд.

***

Тъй тъжен е гласът на градския петел.

***

Издялайте ми паметник от моята вина.

НЕЖНОСТ

На пролетен дъжд мирише палтото ти днес.

РЕКАТА

Пее този, който препятствия среща.

ЕЗЕРО

От тихата вода повява древност.

***

Най-тежката участ - роб на глупака.

СТЪЛБАТА

Цял живот се изкачваш - слизаш за миг.

СЕЛСКО  ГРОБИЩЕ

Засяват корени - изниква камък.

ОБЛАЦИ

Сякаш пране си простряла в небето, любима.

***

Убива ме удобството да съм удобен.

КЪМ  СКУЛПТОРА

Човекът в камъка те чака с вяра и надежда.

НОВАТА  ЦЪРКВА

Не си готова - нямаш си гнездо на щъркел.

***

Най-ужасяващата смърт - убит от бит.

***

Убиха го, за да му издигнат паметник.

***

На този свят най-вярна е омразата.

СТИХОТВОРЕНИЕТО

Щастливо е - нахрани пътник.

***

Единствено елегии за одата аз пиша вече.

***

Ненавиждам те, защото обичам себе си в теб.

САМОУБИЕЦЪТ

За да умреш ти трябва толкова живот.

ВОЕННИ  МАНЕВРИ

…Но нима ние всички не репетираме смърт?

***

И нищото е нещо, ако ражда.

НАСТОЛНА  ЛАМПА

Човек, подпрял с ръка главата си в нощта.

МЪДРЕЦЪТ

Банален съм, щом само истини откривам.

БОГ II

Създаде ви, а вие му построихте затвор.

МРАКЪТ

Напразно го ругаете - той ражда светлина.

ВОДАТА

Защо ли пяната е винаги над мене.

РОБИ  В  ГАЛЕРА

Единственото ни богатство са веригите.

ДЕТЕТО

Най-точната рима: обича/отрича.

***

Аз мразя радостта си - тя не е начало.

ВЯТЪРНА  МЕЛНИЦА

И мен, и моето магаре ще нахрани тя - отрони Санчо.

ГНЯВ

Повече вещи - повече смърт, не разбра ли?…

СЪВЕТ

Не воювай с другите:, победи себе си.

***

Пътят от „аз” до „ние” е гладък.

СВЕТЕЦЪТ

Убих човека в себе си, а те ми пеят химни.

***

За любовта и за убийството са нужни двама.

КЪМ  ПРИЯТЕЛЯ  СКУЛПТОР

Сълза ми извай и с мен ще си равен.

КРЪСТОПЪТ I

От всичко но света съм най-самотен аз.

КРЪСТОПЪТ II

Най-верният ми път е петият - нагоре.

ПОСВЕЩЕНИЕ

Та тя за паметник омъжена е, боже.

СТАРЕЦЪТ

Тежи ми всичко, но часовника - най-страшно.

АКТ

На ябълки мирише вечерта.

СЛЪНЧЕВ  ЧАСОВНИК

Разбрах защо се боиш от своята сянка, човече.

***

Пристъпваш ли някаква граница, значи живееш.

ВЕЧЕРНО  НЕБЕ

Населено е, затова блещука и зове.

ЛИСТО

Защо стремиш се да узрееш, сърчице.

ПЕПЕРУДА

Ще бъде ли така красива без крила.

ЛАМПА

По-бедна от свещта е тя - не плаче.

ИЗВОД

Съюзът между мравка и щурец е невъзможен.

***

Глупакът май е най-щастлив от всички.

***

Най-гол е този, който се облича с думи.

ТРЕВОГА

Разбрал ли съм дотук, че аз съм тъкмо аз.

УМНИЯТ

Не грешките - победите ме учат.

АКТУАЛНО

Дойдох, видях и унизих.

НАЧАЛО

Това време е мое - и чуждо.

ВИДЯХ

В аптеките продават глобуси и стихосбирки.

ПТИЦАТА II

Тя няма име, има само глас.

СЪВЕТ

По-скъпо малкото е от голямото.

***

Не е ли всеки празник смърт предизвестена.

ПРИЯТЕЛЯТ

В целувката му винаги звънти сребро.

ГРУЗИЯ

Тук бог поет е, а поетът - бог.

ЧАСОВНИКЪТ

И теб самотник те е сътворил, палачо безпощаден.

ЧАСОВНИКАРЯТ I

Съратник на смъртта си, без да го съзнаваш.

ЧАСОВНИКАРЯТ II

В теб има нещичко от Дон Кихот все пак.

ЕМИГРАНТ  96

От една чужбина влизам в друга.

***

Човек със съвест чиста не познавам.

***

Щом искаш да си чист, измий се с огън.

ОГЛЕДАЛОТО

Нима с едно лице съм само, боже мой.

НОВ  ВРАГ

О, не! Защото мразя вече само себе си.

ДЪЖД  В  РОДОПИТЕ

Вали за теб не казват, а  л е т и.

ИСТОРИЯ

Защо обичаш ти безумците, любима.

КЪСНА  ЛЮБОВ

Сърцето вече е опитомено.

РОЗАТА

С  оръжие тя брани красотата си.

МОРЕ

И водата има възраст.

***

Богат съм, имам толкова спестени думи.

***

Най-чистото ми чувство - за вина.

УБИЕЦЪТ

Убива себе си, към друг посяга след това.

БЕЛИЯТ  ЛИСТ II

Най-слаб и плах пред теб е геният.

ЖЕНА

Звезда се люби със сълза в сърцето ти.

***

От бедния по-беден си, когато той те мрази.

***

Човекът е мъгла, пронизана от лъч.

***

В калта, сред буболечки и зърна, покълва стих.

МАРТ

Изгрява слънце и кръвта на камъка събужда.

ИЗНЕНАДА

Без лице е, а ми се усмихва.

ДЕН

Пак е навлякъл маска сияеща мракът.

***

И клонът цъфнал може да е клетка, птицо.

***

Безсмъртна е единствено смъртта, човече.

***

За да се видиш истински, излез от себе си.