ГРАДУШКА
ГРАДУШКА
Черна птица вие се, пищи,
с рев настръхнали говеда бягат.
Тътнат колесници, бич плющи
и чудовища небето стягат.
Хлопнаха прозорците със звън,
в страх души се суеверни свиха,
котката изпъдиха навън
и ръжен в огнището сложиха.
Боже, неизпълнен ли обет,
грях ли тежък е пред тебе сторен?
С колко пот е всеки кът облет,
колко мъка, колко труд упорен!
Дънят се и падат небесата,
трясък, летен дъжд, в мрак всичко тъне,
страшна смърт, размахала косата,
ниви и надежди жъне, жъне!
***
Коварство с подлост ме сразиха,
не съм бил за земята тук.
Ще сглъхне в тази есен тиха
на лирата ми сетен звук.
В делнични грижи бях безгрижен,
от малкото доволен бех,
у всекиго аз виждах ближен,
врага си даже не проклех.
Прости, земя ти моя родна,
прости, есенен шир златист.
О, господи, с душа свободна
при тебе ида горд и чист!
***
Душата ми е на дете душа,
прозрачна като летни небеса.
В копринени я подслонила скути,
нощта й шепне приказки нечути.
Развежда я самотната луна
на сънища из златната страна.
Като моми, що с дивна хубост греят,
звездите химн на щастие й пеят.
Душата ми е на дете душа:
тя вярва и в мечти, и в чудеса.
ВИТ
Странна как расте и се извива
музика от пенести вълни -
Вит гърми, надува и залива
брегове, върби, зеленини…
Вятър шепне ласка приветлива,
благославя хор от висини;
накъде погледнеш - радост жива
буйно блика, вика и звъни.
Упоена от молитва свята
на жита, треви и дървеса,
диша бодро, волно равнината.
И през нея Вит бучи и пее,
и погълнал шир и небеса,
на гърди си слънцето люлее.
***
Не първи път аз сещам слабостта
във изпитания, не първи път
съмнения душата ми помрачват
и непотребен виждам се в светът.
Ала не знам по-тежко изпитане,
ала по-люта мъка аз не знам,
когато за живота се замисля
и с чиста съвест се запитам сам:
родино моя бедна, на която
дължа и дребната троха дори,
що бих ти казал, ако ме попиташ:
Защо живя, какво добро стори?
НОЩ
На нощта под мекото крило
се унася морното село.
Над дървета в звездното небе
се белей черковното кубе.
Прошумят листа, отекне звън,
сенки бдят - видения насън.
И на бряста, на върха му сух
писка тъжно птица като дух.
Птица с поглед пламенночервен;
грижата на утрешния ден.
***
Аз страдам, изнервено е в мене,
обидено е от живота нещо
и между хора, и в усамотение
преследва ме съмнение зловещо.
Усмивката не стопля ми мечтите,
не ме развличат и невинни глуми,
аз виждам в погледа засмян сълзите,
аз чувам и неказаните думи.
Като в затвор съм в тоя шир безмерен,
без устрем, без крила ми е душата.
Аз страдам, огорчен и изневерен.
Аз страдам с истината и лъжата.
ТЪГА
С очите всяка вечер от брега
изпращам кораби в страни незнайни.
Топи ме бавно тихата тъга
на блянове несбъднати и тайни.
Де ходих, що видях и изживях?
Аз само чаках, но не стана чудо.
В кръгът на труд и грижи побелях
и гледах други да живеят лудо.
