СЕРГЕЙ СЕРГЕЕВ – ЦЕНСКИ - С ОЧИ НА ХУДОЖНИК, С ДУША НА МЪДРЕЦ

Красимира Василева

Според  Максим Горки Сергей Николаевич Сергеев - Ценски е блестящ  продължител на колосалната работа на класиците Толстой, Гогол, Достоевски. Надарен с широката, топла и отзивчива душа на човек от руския народ, а също и с чувствителните, улавящи всеки нюанс очи на художник, Сергеев - Ценски  е създал цялостни, възхитителни по своята плътност белетристични творби. Заради неповторимата поетична атмосфера, която носят, авторът ги нарича стихотворения в проза и поеми.

В повестите и разказите, отразяващи живота в предреволюционна Русия, основна тема е човешкото страдание. Под воала на меланхолията на петимата учители от „Гробището” прозира животът - „буен, неспокоен, черноработнически”,  една задушна, подтискаща всеки порив на мисълта и чувството  действителност.

Своеобразието на своя талант, бурното си въображение и особено изострената си чувствителност, чиито корени са в изстрадалата руска земя, младият писател проявява особено силно в повестта „Горското тресавище”. Красивата и духовно фина Антонина става жертва на грубата и жестока реалност, чийто символ е безмилостно поглъщащото я  тресавище. Експресивността  на изображението, острата сюжетност и ярките образи карат читателя да прочете произведението на един дъх.

Темата за страданието откриваме и в повестта „Тъгата на полетата” - една от най-хубавите творби на Сергеев - Ценски. Тежък е животът на работниците, голямо е страданието на Ана Ознобишина, на която не е съдено да стане майка, защото кръвта на откъснатите от труда дворяни става все по-слаба. Но за разлика от „Горското тресавище”, тук страданието не е изгарящо чувство, а повече меланхолия, тъга по неосъщественото, по умиращото, и същевременно копнеж за нов, здрав живот.

Авторът ясно вижда причините за човешкото страдание в социалното зло и с неповторима сила го изобразява в произведението си „Приставът Дерябин”. Отвратително е самодоволството на Дерябин, когато говори : „ Русия е полицейска държава, ако искаш да знаеш… А приставът е гръбначният стълб, факт! Опитай се само да го упрекнеш и веднага ще станеш на пихтия… Но демократите ги мразя… На нас ни е нужна жестокост…”

И все пак, въпреки изобразените в тях  социално зло и страдание, творбите на Сергеев - Ценски са светли, жизнерадостни. Светлината идва и от руската природа - в негово лице тя има един от своите най-големи художници, пресъздали я в цялото й богатство, нежност и нетленност.Ето как описва писателят пролетта: “Бръмнаха майските бръмбари, от тях земята беше някак близка и грижовна. О, тя не заспиваше, само черпеше сили. Дишаше с клоните на брястовете, с ресите на леската, с цъфналите ябълки и круши… И от полята по нанадолнището към имението пълзяха въздишки и първите звезди започваха неуверено и треперещо да пробождат тук-таме небето.”

Авторът открива светлината и в чистата, добра детска душа  /”Небе”/, в човешката мечта  /”Аракушът”/, в човека от народа. Като последователен реалист Сергеев - Ценски показва трудовите хора  в тяхното невежество, суеверие, а понякога и грубост. Но белетристът умело внушава, че именно те носят чистото и здравото в живота, защото съществуват близо до природата, в предопределената хармония с целия неин свят, защото се трудят. От връзката с природата и със себеподобните идва голямата сила на селянина Никита Дехтянски в „Тъгата на полетата”. Тази връзка е живата вода, която помага на болшевика Фьодор Титков да оцелее, въпреки нечовешките мъчения.

Няма съмнение, че срещата на българския читател с голямото литературно творчество на Сергеев - Ценски е празник. Защото пред нас е един голям майстор на словото, един забележителен творец, и досегът до неговите произведения носи неповторима естетическа наслада.