Сергей Сергеев-Ценски
Сергей Николаевич Сергеев-Ценски (Сергей Николаевич Сергеев-Ценский, псевдоним на Сергей Николаевич Сергеев), руски съветски писател - прозаик, драматург, поет, е роден на 18 (30).09.1875 г. в село Бабино (сега Преображенское), Тамбовска губерния в семейство на учител. През 1880 г. семейството се премества в Тамбов, където преминава детството и младостта на писателя. Завършва Глуховския учителски институт в Черниговска губерния (1895). Подпомага го в писателското му призвание Куприн, който го убеждава да замине за Петербург, за да публикува там книгите си. Произведенията му веднага привличат вниманието на читатели и критици. Появяват се задълбочени статии за литературната му дейност. Много пътува из страната. Работи като учител по руски език в Харковския, Одеския, Московския учебни окръзи, в Павлодар и Талсен (до Рига). Пребивава в действащата армии по време на Руско-японската война (1904-1905) и в първата година на Първата световна война. През 1905 г. се заселва в град Алуща, Крим, където се отдава на литературен труд. Печата от 1892 г. Първият му поетичен сборник е „Думы и грезы” (1901). От 1900 г. пише разкази. Издава романа «Бабаев» (1907), повестите „Печаль полей” (1909), „Движения” (1910), „Пристав Дерябин” (1911), „Наклонная Елена” (1913), романа „Преображение” (1914, др. заглавие - „Валя”), както и „Небо” (1908), „Медвежонок” (1911), „Недра” (1912) В 20-30-те г. създава романи и повести за А. С. Пушкин и М. Ю. Лермонтов, Н. В. Гогол. През 1920-те г. пише три пиеси за Лермонтов: „Поэт и чернь” (1925), „Поэт и поэтесса” (1928), „Поэт и поэт” (1929), а в 1933 г. излиза романът му „Мишел Лермонтов”. В 1928 г. пише трагедията „Гоголь уходит в ночь”, която в 1933 г.е издадена като повест под същото заглавие. В 1933 г. завършва романа „Невеста Пушкина”. Критиците от РАПП (напр. Я. Елсберг) през 1920-те не приемат творчеството му. М. Горки подкрепя писателя, виждайки в него продължител на традициите на руската класическа литература. През 1930-те създава романите „Зауряд-полк” (1934) и „Массы, машины, стихии…” (1935), повестите „Счастливица”, „Маяк в тумане”, разказите „Устный счет”, „Воронята” и др.. По време на войната създава разкази и повести на военно-историческа тема („Гвардеец Коренной”, „Гренадер Семен Новиков”, „Синопский бой”, „Флот и крепость”). Класика в руската литература са романа-епопея „Севастопольская страда” (1937-1939), посветен на героичните защитници на Севастопол 1854-1855 г., както и епичният цикъл „Преображение России” (1956-1959), създаван в продължение на 45 г. и включващ 12 романа, три повести и два етюда. Пише и публицистични статии, разкази за съвременни герои (сборникът „Настоящие люди”, 1943), романите „Брусиловский прорыв”, „Пушки выдвигают” и „Пушки заговорили” (1944). Автор на редица пиеси („Вице-адмирал Корнилов”, „Малахов курган”, „Хлопонины”), статии („Гоголь как художник слова”, „Лермонтов как певец Кавказа”, „Стиль Тургенева по “Запискам охотника”"), литературни спомени (сборник „Радость творчества”, 1969). Лауреат на Сталинска награда първа степен (1941). Академик от АН на СССР (1943), доктор на филологическите науки. Носител на правителствени награди, ордени и медали. Умира на 83 г. на 03.12.1958 г. в Алуща, Крим.
Публикации:
За Сергей Сергеев-Ценски:
